Тренирайте, защото и мозъкът ви има полза от това

За никого не е тайна, че тренировките са полезни в не едно отношение - редовните упражнения водят до подобрено сърдечносъдово здраве, по-плътни кости, по-силни мускули, по-здрави сухожилия и съединителна тъкан и като цяло - до по-добра физическа форма и атлетически качества като сила, бързина, експлозивност, гъвкавост, подвижност и др. Все повече научни изследвания обаче демонстрират, че благосъстоянието на мозъка също може да причисли към този списък.

Това не е нещо, което ще чуете от средностатистическия фитнес инструктор, но това е напълно нормално, предвид факта, че повечето "фитнесари" не са особено заинтригувани от изследванията в областта на мозъка, колкото от методите за покачване на мускулната маса, отслабването и подобряването на определени умения. Освен това мозъкът е може би най-сложно устроеният и неясно функциониращ орган от човешкото тяло и опознаването на науката около него определено не се отдава лесно на много хора. Ето защо тук ще ви представим във възможно най-леснодостъпен и съкратен вид по-интересните открития около положителните ефекти, които тренировките могат да имат върху сивото вещество.

Учене. Тренировките подобряват паметта и ученето при хората и бозайниците. Редовно трениращите се отличават с далеч по-малка склонност към загуба на разсъдък с възрастта. Един от ключовите механизми, които предопределят тази полза, е развитието на нови нервни клетки в частта от мозъка, отговорна за ученето и паметта. Предполага се, че в допълнение към развитието на нови неврони, тренировките предизвикват и следните позитивни промени в мозъка: изменения във връзките, увеличена плътност на нервните клетки, развитие на нови кръвоносни съдове, промени в секрецията на невротрансмитери, хормони и фактори на растежа.

Умствено здраве и невродегенеративни заболявания. Различни експериментални интервенции демонстрират способността както на аеробните тренировки, така и на упражненията с тежести да водят до осезаеми подобрения при млади и възрастни хора с депресия. Антидепресивния ефект на тренировките според едно изследване от 2000 година може да се сравнява с действието на някои лекарства.

Науката също така е показала, че физическите упражнения са от полза за индивиди, страдащи от Паркинсон. През 2008 година Гудуин и колеги провеждат систематичен анализ на рандомизирани контролирани проучвания за ефекта от тренировките върху болни от Паркинсон. Резултатите показват положително влияние върху двигателните функции, силата, равновесието, скоростта на походката и качеството на живот въобще.

Но какви тренировки? Повечето изследвания до момента са изследвали влиянието на аеробните упражнения. В едно от тях сто и двадесет възрастни души без деменция са разпределени на случаен принцип в две групи - една аеробно тренираща и една, изпълняваща стречинг. Участниците в аеробната група показват качествени изменения (увеличен обем) в зоната, отговаряща за ученето и паметта. Същите тези участници се отличават и с по-добра пространствена памет след експеримента.

Това обаче не означава, че анаеробните тренировки не са от полза. Едно изследване, проведено от Уинтър и колектив през 2007 година, разглежда способността за учене след: 1)високоинтензивни анаеробни спринтове (2-3 минутни спринтове с по 2 минути почивка между тях), 2)нискоинтензивно аеробно тичане (40 минути) и 3)15-минутна почивка. Всички представители на високоинтензивната група подобряват способностите си за запаметяване на информация след спринта за разлика от тичащите бавно, които не демонстрират подобрение.

Много хора възприемат умственото здраве като нещо отделно от физическото здраве. Истината обаче е, че мозъкът е част от тялото и абсолютно всички умствени процеси се генерират от него. Казано иначе, увреждането на мозъчното здраве води до увреждане на телесното здраве по същия начин както заболяването на сърцето, черния дроб или някой друг орган или система. И както всички останали органи и системи в тялото, и мозъкът може да извлече ползи от тренировките. А това ако не е още една добра причина да се движите колкото се може по-редовно, здраве му кажи...