Как да станем изобретателни?

Креативността и иновативното мислене винаги ще бъдат до голяма степен непредвидими и неподдаващи се на контрол, казва психологът Антъни МакКъфри от университета Амхърст. Това е така, тъй като моментите на прозрение са редки, а достигането им често е свързано преодоляване на огромни мисловни препятствия и промяна на възприятието.

След системно изучаване на често срещаните пречки пред решаването на проблеми, МакКафри успял да разработи инструментариум за повишаването на уменията на всеки, който иска да мисли по креативен начин.

Психологът вярва, че създадената от него Хипотеза за неясните функции (Obscure Features Hypothesis - OFH) е довела до първият систематичен подход към разработването на техники за развиване на иновативното мислене и преодоляване на препятствията в нашите глави.

За проекта си МакКъфри е спечелил грант на стойност 170 хиляди долара. Парите ще отидат за създаването на софтуер с удобен графичен интерфейс, който хората ще използват, за да развиват мисленето си, съобщава MedicalXpress.com.

Разглеждайки над 100 съвременни изобретения с голяма значимост и общо 1000 в човешката история, МакКафри анализирал с каква степен на успех изобретателите са успели да преодолеят различни когнитивни препятствия и да открият информацията, необходима им за разрешаването на проблема.

Той установил че почти всички иновативни решения следват две стъпки – откриване на рядко срещано и трудно забележимо качество на даден обект и създаване на иновативно работещо решение, базирано на въпросното качество.

"Засякох модел, който предполага, че нещо, което всеки друг би пропуснал, често се превръща в основата на иновативно решение", казва МакКафри. "Усетих, че ако успея да разбера защо хората пренебрегват определени неща и след това разработя техники, с които да ги накарам да ги забелязват, може да успея да подобря тяхната креативност."

Психолозите използват термина "функционална неподвижност" (functional fixedness), за да опишат менталните пречки, които срещаме всеки ден пред възприемането на действителността. Така например повечето хора единствено биха се подразнили от закачил се пуловера им трън, като малцина биха се замислили над механизма, по който досадният трън се закача и въз основа на него биха изобретили велкрото.

За да преодолее функционалната неподвижност, МакКафри разработил метод, който учи хората да интерпретират познати обекти по нестандатнен начин. Неговата техника на генеричните части (GPT) провокира към откриването на нови приложения на обекти, които са описани едиствено по форма и състав. Така например методът позволява на един стандартен обект като клипсите на електрическия контакт да се "превърнат" например в отверки.

За да провери ефективността на GPT, МакКъфри провел тестове върху доброволци, които били разделени в две групи. Едната била контролна, а другата - преминала курс на обучение. Оказало се, че тренираните по този GPT метод  успели да разрешат с 67,4% повече от поставените им задачи от тези в контролната група.

В последвало изследване ученият помолил участниците просто да изброят възможните приложения на даден обект, без да знаят за какво би могъл да се използва той. Оказало се, че тренираните по GTP метода в 75% от случаите посочвали скрито качество на обекта, което може да послужи за решението на задачата.

При контролната група този дял бил едва 27%.