Местан: Няма данни за турско робство, нито за български геноцид

"Периодът под Османско владичество не може да бъде определен като робство, защото не се побира в семантичните граници на понятието робство, а определянето му като геноцид ще бъде прецедент в световната история". Това заяви в парламента независимият депутат и бивш председател на ДПС, прогонен от Ахмед Доган преди година – Лютви Местан.

Дебат в пленарна зала предизвика предложението на "Атака" за осъждане на геноцида над българите в Османската империя (1396-1913 г.). С 86 гласа "за" , 50 "против" и 7 въздържали се, проектът бе отложен по предложение на депутата от ДПС Муса Палев. Той се мотивира, че законопроектът не е обсъден в комисиите. За отлагането гласуваха и депутатите от ГЕРБ.

Според вносителите от "Атака" "геноцидът над българите в Османската империя се изразява във физическо унищожение и масови убийства на голям брой българи, в смяна на религията и на етническата принадлежност, както и изтощаване на генофонда на българите с така наречения кръвен данък".

"Въпрос на чест и достойнство е най-после този въпрос да бъде разискван от българския парламент, да се види кой уважава собствената си нация", защити проекта на атакистите Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт.

Лютви Местан обаче излезе с контрааргументи, според него "не може да се законодателства с исторически оценки, историята трябва да се остави на историците и проектът за решение е гавра с историята".

Местан смята, че периодът не може да бъде определен като робство, защото не се побира в семантичните граници на понятието робство, а определянето му като геноцид ще бъде прецедент в световната история.

Местан определи този период като "османско владичество над българските земи". По думите му периодът е продължил до 22 септември 1908 г., когато е обявена независимостта на България.