Хелиобиология – "гадания" по слънчевите петна

Астрологията, както и всякакви други паранауки, била под мека забрана в Съветския съюз.

Властите не можели да изкоренят частната практика, но цензурата следила строго в печата да не попада нищо астрологично, включително прочутите четиристишия на Нострадамус.

И все пак сред съветските учени се намерил един талантлив изследовател, успял да постави астрологията на научна основа.

"Слънчевият поклонник" Чижевски

Александър Леонидович Чижевски е смятан за един от най-великите руски биофизици и космически биолози. Той формирал нова философия на основата на единството на човешките, земните и космическите процеси. Освен това се занимавал с нещо, което самият той наричал съвременна астрология.

Чижевски е роден през 1897 година и сред детските му увлечения особено място заемала астрономията. В началото на ХХ век широка известност придобило името на астронома популяризатор Камий Фламарион. Бъдещият учен с жажда поглъщал книгите му, а на десетгодишна възраст сам написал "Популярна космография по Клейн, Фламарион и други".

Естествено, Чижевски се увличал и от астрономични наблюдения и в дома му се появили телескопи. През 1915 г. той станал доброволец в Московския археологичен институт, където се научил да прави скици на слънчевата повърхност.

"Защо се обърнах към Слънцето, е трудно да кажа сега – пише той впоследствие – но е вярно едно – че студентските занимания не дават храна за размисъл, особено зубренето в историческите и археологическите дисциплини."

В програмата на института влизало изучаването на древни летописи, анали, хроники и Александър задълбал в тези източници, все по-често откривайки корелация между "взривните" събития на Земята и Слънцето.

Продължавайки да изучава археология, Чижевски станал член на Московския търговски институт, където било добре застъпено преподаването на статистика и естествени науки, което впоследствие силно му помогнало в разработката на оригинална теория.

За влиянието на нашето светило върху природата на планетата Чижевски чел в старинни монографии, съхранили сведения за необичайните явления на Слънцето, провокиращи силни бедствия на Земята.

Очевидно именно тогава съзрели убежденията му за единство между космическото и биологичното – Слънцето трябвало да влияе не само на биосферата като цяло, но и на отделни организми. Чижевски започнал по-внимателни наблюдения на своето физическо състояние, като ежедневно отбелязвал едни или други отклонения.

Впоследствие той предложил на неколцина свои приятели да правят същото по съставена от него анкета. Когато след няколко месеца Чижевски съпоставил полученото с астрономическите данни за слънчевата активност (число на Волф), то бил поразен от съвпаденията на пиковете на кривите.

Ученият изложил резултатите от наблюденията си в доклада "Периодично влияние на Слънцето върху биосферата на Земята", изнесен в Калуга през октомври 1915 година.

Предсказанията на историята

Но данните за по-обширни наблюдения не били достатъчни и Чижевски се заел с достъпната му статистика на масовите явления с най-различна природа. Към началото на революционната 1917 г. той вече имал събран солиден запас информация. И отново стигнал до извода, че след измененията на слънчевата активност следват смущения в живата природа.

Например появата на масови епидемии пряко зависи от слънчевите изригвания. При това Чижевски се смятал за пряк продължител на делото на астролозите: "Очевидно идеята за връзката между човека и сили с външна природа е възникнала в зората на човешкото съществуване. На основата на тази идея се е родила и бурно е разцъфтяла най-древната от науките – астрологията."

Идеите на Чижевски му донесли големи неприятности и той бил обявен в "контрареволюционна дейност". Какви са били убежденията му и как слънчевата активност влияе върху манипулациите на масите можете да научите в Мегавселена.