40 години от полета на първия български космонавт

Преди 40 години, на 10 април 1979 г., излита първият български космонавт - Георги Иванов Какалов, станал известен като Георги Иванов. Той стартира на борда на космическият кораб "Союз 33", чиято мисия е да се скачи със съветската орбитална станция "Салют-6". Полетът обаче не минава по план.

Подборът за мисията

Роден в Ловеч през 1940 година още от ученик Георги Иванов започва да се занимава с парашутизъм и има интерес към авиацията. Това го отвежда във Военното училище в Долна митрополия , където той завършва със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Добрата му подготовка и качества на пилот го превръщат в кандидат за космонавт във втората група от програмата "Интеркосмос". 

"Интеркосмос" е международна космическа програма на СССР, която дава възможност на съюзническите страни на Съветския съюз да участват в пилотирани и непилотирани мисии в Космоса.

Подборът за български космонавт започва през 1977 г. Всички кандидати са военни летци. Основното административно изискване кандидати да са завършили Военно-въздушното училище в Долна Митрополия в периода между 1964 и 1972 г. Заявление подават стотици военни летци.

Георги Иванов споделя, че кандидатствал почти на шега, без да вярва, че може да го изберат.

Накрая обаче остават само четири души - Александър Александров, Георги Йовчев, Георги Иванов и Иван Наков. Именно те заминават за Москва. Съветските лекари откриват на Георги Йовчев сърдечен проблем и той отпада. Окончателно се решава, че основният кандидат ще е Георги Какалов, а дубльорът - Александър Александров.

При избора на Георги Иванов се случва и куриозна ситуация - на руски неговата фамилия (Кокалов) има нецензурно значение, което довежда до използването на бащиното име на космонавта, в следствие на което той става известен като Георги Иванов, а не Георги Кокалов.

Полетът

Преди 40 години от космодрума в Байконур успешно стартира мисията "Союз 33". Нейн командир е руснакът Николай Рукавишников, а българинът е в ролята на космонавт-изследовател, който трябва да извърши 28 научни експеримента на станцията "Салют-6", включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори "Спектър 15", "Средец" и "Пирин".

Когато космическият кораб "Союз 33" пристъпва към скачване с космическата станция и се намира едва на 3 километра от нея, възниква проблем. Основният двигател се поврежда.  От "Салют-6" виждат искри и в резервния двигател и докладват за това на Рукавишников и Иванов. Отказва и системата "Игла". Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат.

Решено е "Союз 33" да не се скачва с космическата станция, а да се върне на Земята. От наземният контрол обаче решават да не тестват работоспособността на резервния двигател, смятайки, че той ще може да се справи успешно с задачата да приземи кораба по зададената траектория.

Оказва се обаче, че резервният двигател наистина има проблеми. След като е активиран той не успява да се изключи 188 секунди след старта си, когато е предвидено да спре.

Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 секунди, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G за над две минути.

Георги Иванов споделя по-късно, че тренировките с голямо натоварване са се извършвали в продължение на 30 секунди, като ускорението е било 8G. Въпреки това, физическата им подготовка позволява те да издържат на по-голямото натоварване.

Твърди се, че по време на напрегнатата ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Първият български космонавт успява да извърши необходимите действия, за да върне корабът безопасно на Земята.

Георги Иванов обаче опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая - Иванов, поема управлението на мисията.

Въпреки това Рукавишников не веднъж е благодарил на Георги Иванов, че е спасил животът му в Космоса.

Корабът "Союз 33" успява да се приземи успешно по балистична треактория, като кацането става на 12 април 1979 година. Георги Иванов прекарва 1 ден и 23 часа в Космоса, като извършва 31 обиколки около Земята.

След полетът Георги Иванов е посрещнат като герой и получава множество почетни звания. СССР използва натрупаните данни от полета, за да развие космическата си програма, добавяйки нови протоколи и тестове, които да не допуснат случването на подобни аварии.

Днес капсула на "Союз-33", с която се приземява първият български космонавт, се съхранява в Музея на авиацията край Пловдив.