Делата за корупция се образуват след смяна на властта

Делата за корупция се образуват кампанийно, обичайно след смяна на съответния министър или цялото правителство. Това се посочва в анализ на прокуратурата.

Налице е и порочна прокурорска практика да се образуват наказателни производства срещу неизвестни длъжностни лица или неизвестни магистрати, след като са налице достатъчно данни, че конкретно длъжностно лице или магистрат е извършило престъпление от общ характер.

Докладът сочи, че значителна част от делата, приключващи с оправдателни присъди, са образувани неоснователно и изобщо не е следвало да се внасят в съд. Т.е. търси се реализация на обвинителната теза "на всяка цена" в съда, без да се държи ясна сметка за възможния краен изход на производството.

В периода от 2007 г. до сега прокуратурата работи с различни критерии кои престъпления са корупционни, както и срещу кои лица, извършили такива престъпления, следва да се води статистика.

Според доклада корупционните престъпления представляват практически незначителен дял от общия брой на разкритите.

Докладът е показателен за още доста недостатъци. Първо, наказателната политика на държавата не е ефективна по отношение на корупцията, за разлика от престъпленията в други сфери на обществения живот.

В периода от 2007 до 2013 г. са образувани 418 453 досъдебни производства за корупционни престъпления. Внесени са 135 135 прокурорски акта срещу 164 128 лица. Осъдени или санкционирани са 152 575 лица, а влезлите в сила присъди са 97 117. Оправданите лица са 6480.

Важен според анализа проблем е, че данните за образуване на наказателни производства срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, се получават в прокуратурата значително време след извършване на деянията, а в повечето случаи се извършват и продължителни проверки.

Продължителният период, изтекъл от извършване на деянието до образуване на наказателно производство, затруднява събирането на доказателства, допълва БТА.

Анализът на състава и дейността на прокуратурата посочва още, че във ВКП е нужно преструктуриране. То следва да се основава на специализация и на ефективно функциониране.

Националното следствие има оптимална структура и повече от достатъчно кадри. Военните и специализираните прокуратури са несъпоставими в структурно и функционално отношение с останалите, изградени на териториален принцип. Магистратите под пагон изглеждат преобезпечени от гледна точка на редуцираната си компетентност.

Те имат ресурс да посрещнат евентуални промени, които биха направили по-широк кръг дела, подсъдни на военен съд.

Специализираната прокуратура се нуждае от допълнителен ресурс, а периодът на нейното съществуване е достатъчно дълъг, за да бъдат самостоятелно и задълбочено проучени на резултатите от работата.