Древните български имена носят огромна сила и предпазват децата от неприятности

Предците ни са вярвали, че точно имената имат достатъчна сила да предпазят децата и семействата от всякакви неприятности

Имената на българите са част от богатото ни културно наследство, наследено, еднородна смес от остатъците на различните цивилизации, живели по нашите земи – тракийска, славянска, прабългарска, гръцка, римска, християнска и други. Имената, които използваме да кръщаваме нашите деца, са наследени от три главни именни системи, а именно – славянска, християнска и прабългарска.

Най-често използваните български имена днес са със славянски корени. Съвсем малко са останалите имена от времето на прабългарите. Те били възприемани като "царски”, трудно се произнасяли и затова населението рядко ги използвало за кръщаване на поколението си. Те били давани предимно на владетелските деца. Такива са Омуртаг, Крум, Кардам. Изключение прави името Бисер, което е прабългарско, но се използва активно и днес, пише Actualno.com.

За съжаление, траките не са успели да затвърдят имената си. Дори и думи от езика им са голяма рядкост. Славяните са наложили имената си и тракийските постепенно изчезнали.

Славянските имена се отличават с лесното тълкуване на значението им. Като пример може да се даде Миролюба (обича мира). Те са с наставки слав, -слава, -мир, -мира. Лесно могат да се познаят по пожеланието, което носи всяко име – Живко, Здравко.

Имената, назоваващи цветя, билки, небесни тела, плодове, дървета, също са славянски.

Особено интересни са имената със заклинателна функция. Тяхната роля е да пазят човека, който носи подобно име. Славяните са вярвали в магията на думите. Давали на децата си такива имена, за да ги предпазят от смърт. Не е тайна, че в древността е било голям късмет за едно семейство да отгледа живо и здраво поколение. Стоян, Здравко и Живко са заклинателни имена.

Грозьо, Гроздан, Гроздана са били давани на децата, за да ги пазят от лоши очи. А намерените деца или сираците получавали имената Найден, Найда.

Предците ни вярвали, че точно имената имат достатъчна сила да предпазят децата и семействата от всякакви неприятности, включително и от нежелана многобройна челяд. Неслучайно при раждане на поредно момиче в семейството, то получавало името Доста или Достена. С това искали да предизвикат магичните сили, за да се роди най-сетне момче. А при наличието на много деца в едно семейство, давали името Запрян на последното родено дете с надеждата да не се раждат повече.

Прадедите ни били убедени, че името може да защити собственика си от диви зверове. Вълкът се смятал за най-опасното диво животно по нашите земи и затова децата често били кръщавани с името Вълчо, Вълкан, Вълкана.

След покръстването на българите масово започват да се използват християнски имена като Михаил и Стефан.