А какво всъщност иска Приднестровието?

Съдбата на малките държави не е никак лесна. В случай че въобще имат избор, на тях често им се налага да си подават ръка с някой от "големите братя". Крим, Луганск и Донецк са точно такива примери за региони, които искат да следват друг път на развитие, извън териториалната суверенна единица, към която принадлежат. Приднестровието не е изключение. От години жителите на непризнатата република се опитват да се влеят в границите на Руската федерация. По всичко личи обаче, че не всички в Приднестровието са на това мнение. Или поне са на мнение, че доброволното анексиране крие неподозирани рискове.

Лидерите и голяма част от населението желаят да се присъединят към Русия, само че сепаратисткият регион на Република Молдова има тесни търговски връзки с Европейския съюз.

Министърът на икономиката на Молдова обясни какво е положението на тази зона и какви последици ще има Споразумението за свободна търговия, което предстои да бъде подписано този месец от молдовските власти и ЕС.

В момента производителите в Приднестровието се ползват от автономни търговски преференции, които им позволяват да доставят на пазара на общността продукти без митнически такси в лимитите на определените квоти за Република Молдова.

Тези преференции ще бъдат в сила само до края на 2016 година, след което предприятията в региона ще трябва да се пригодят към европейските норми за качество и безопасност, наложени от Споразумението за свободна търговия. ЕС е един от основните партньори в търговския обмен в региона. Износът на стоки към държави членки на ЕС, деклариран на митническите пунктове на Република Молдова от предприятията и организациите от лявата страна на Днестър през януари-март 2014 година, възлиза на 71,74 милиарда долара, което представлява около 64% от общия износ на Приднестровието.

В същото време износът към Общността на независимите държави има доста по-малък дял, а именно 26% от общия обем на износа на региона. Според оценките на експертите ползите за региона на Приднестровието, които ще възникнат след прилагането на Споразумението за свободна търговия, се изразяват в повишаване с 3,6% на местния БВП, а отказът от възползване от това споразумение ще означава намаляване на БВП на региона с 5,2%, допълва БТА.