Информационните кампании по програмата за селските райони – къде е двустранната връзка?

Вчера (11.02.11) зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова даде началото на нова информационна кампания за модернизиране на селскостопанския сектор. Основно тя е насочена към онези около 86 хиляди ферми, които не са изпълнили хигиенните изисквания и стандарти на Европейския съюз и ги грози затваряне. Според Георги Недялков, началник отдел "Млечни квоти и Национален резерв”, около 24 хиляди от млечните ферми трета категория осигуряват за предприятията доста сериозни количества мляко, което ще се набавя по други канали ако фермите затворят врати.

Част от информационните кампании, които Министерството на земеделието и храните (МЗХ) провеждаше и продължава да провежда и вероятно така и не брои, са и едни многозначителни клипчета, свързани с мерките 214, 121, 141, 123 и други. В клипа за мярка 214 по програмата - "Агроекологични плащания", ресторантьор сервира салата на двойка, жената опитва резен краставичка и коментира: "Друго си е селската салата" под одобрителното кимане на мъжа, а ресторантьорът й възразява: "А-а-а-а, не е селска, госпожо. Био е. Био. Доматите са със сертификат. Краставиците също. Модерна работа." А след това тръгва краткото обяснение за това какви са възможностите да се направи модерна био ферма с пари по Програмата за развитие на селските райони.

В клипчето за мярка 121 - "Модернизиране на земеделските стопанства", се води разговор между кравите в една кравеферма. Едната се оплаква: "Вече става нетърпимо". Друга казва: "Живеем кат' аборигени." Трета съобщава: "А снощи в чата научих, че момичетата по света ги доят роботи." Фермерът пък троснато им отговаря: "И на мен ми писна, но няма накъде!" Хорът от крави бързо го просвещава, че има накъде: "Кандидатствай по Програмата за развитие на селските райони! По-лесно е отколкото очакваш!"

Героите в клипа за популяризиране на мярка 123 - "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти" са комити, целите в овчи кожи и със стригани калпаци. Единият казва: "Ако ви е страх от непредвидени загуби, направете си модерна мандра! Кандидатствайте по програмата за развитие на селските райони! По-просто е отколкото очаквате!"

Просто ли е?

Всъщност за хората едва ли е толкова просто. Защото информационните кампании, колкото и усърдно да се провеждат, май нямат ефекта, в който в МЗХ са сигурни и твърдят, че отчитат. Нишката някъде се къса. За един стопанин би било по-лесно да отвори един простичко написан и структуриран сайт, а ако има въпроси – да се обърне към служител в съобветната областна дирекция "Земеделие" без да бъде натирен като натрапник, вместо да пътува десетки километри, за да ходи по семинари. Някои стопани заявяват по форумите на специализирани селскостопански сайтове, че не се вълнуват от подобни кампании и клипове, където крави обясняват "как се доят момичетата". Те се оплакват от неразбориите около законодателната рамка, постоянните промени в законодателството, лошата комуникация с отговорните институции, бавното движение на проектите, неспазване на срокове, закъснели плащания, липсата на каквато и да била прозрачност в работата на институциите. Неяснотите и проблемите са успели успешно да откажат много фермери от всякакви опити да се подпомогнат с европейски пари, а те търсят просто прозрачност.

Рисковете

На първо място стои рискът от неодобрение на проекта – било то заради непокрити изисквания към съответния стопанин или поради друга причина. Не са рядкост мненията на фермери във форуми, че са потърсили обяснение от служители на фонд "Земеделие" защо техният проект не е одобрен и не са получили такова. Или то не е било задоволително и ясно за тях. Съответно те са търсили други източници за финансиране на проекта или изобщо са се отказали от него.

Сериозен проблем са и промените в условията за кандидатстване със задна дата при липса на прозрачност и информация, както и без точно прецизиране на нововъведените условия, посочва Кристина Цветанска, изпълнителен директор на ЕЛАНА Инвестмънт. Такива промени се случваха доста често през изминалата 2010 г. Освен ограничителни по своята същност, тези промени бяха въведени със задна дата за подадени вече проекти, за които към момента на кандидатстване не е имало подобни условия и са били изрядни спрямо предишните изисквания, коментира Цветанска. Неприятно подведени се чувстват и зърнопроизводителите - кандидати по мярка 121, подали проекти в през ІV-ти и V-ти период на прием за 2009 година, чиито проекти бяха отхвърлени през 2010 година накуп заради липса на бюджет. Напразно пилеене на средства и време от страна на 2/3 от общините се оказа кандидатстването им през 2009 година по мярка 321, когато стана ясно, че са подадени три пъти повече проекти от наличния бюджет за съответния период на прием. Вследствие на което и те бяха отхвърлени, допълва Цветанска.

Друг риск е сериозното забавяне на проектите по пътя в самата административна машина. Оптималната времева рамка на един цялостен проектен цикъл по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства” по програмата е 10 месеца. Това означава: най-краткият период от момента на кандидатстване, през одобрение и подписване на договор, изпълнение и пускане заявка за плащане, и изплащане на проекта, като се използва възможността проектът да започне реализация веднага след кандидатстването, обяснява Теодора Овчарова, ръководител "Европейски програми" в ЕЛАНА Инвестмънт.

Проектният цикъл се разпределя по следния начин: срок за разглеждане до одобрение и договаряне – 5 месеца (този срок беше увеличен през миналата година от 3 на 5 месеца), минимум един месец след подписване на договор отнема подготовката и подаването на заявка за плащане при изпълнен проект, като срокът за изплащане на субсидията е 4 месеца, допълва тя. На практика, от началото на програмата ние имаме клиенти, които трябваше да чакат повече от година за субсидията си, както и такива, които завършваха проектния цикъл за 11-12 месеца, заключава Овчарова, но допълва, че от 2010 година изплащанията на субсидиите вече се извършват в посочените нормативно срокове и почти липсват забавяния.

Ефективност на кампаниите

Продължават да се изпълняват договорите с медии по мярката "Техническа помощ", от която са осигурени бюджетите на всички информационни кампании, обясни зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова като изтъкна, че е важно да има непрекъснато информиране, за да се справят бенефициентите с всички предизвикателства и неясноти вследствие на промените. По думите й министерството следи ефекта от кампаниите и такъв има, като е необходимо усилията още повече да се концентрират, за да се преодолеят неяснотите по програмата.

Пред BizNews.bg обаче Владимир Йорданов, собственик на овощен разсадник, коментира, че с подобни клипове и едностранчиви семинари без двустранна връзка между администрацията и фермерите за ефективност на информационните кампании няма как да се говори. Той е на мнение, че е добре да има сдружения на фермерите, които да излизат с общо становище по проблемите си и то да се представя пред държавната администрация. На тази база пък е редно да стъпват всички информационни кампании и изобщо дейността на институциите.

Тук обаче навлизаме в омагьосан кръг. Светлана Боянова обясни, че усвояемостта на средствата по мярката за създаване на организации на фермерите е изключително ниска у нас на фона на Европейския съюз. Дали това се дължи на нежелание от страна на стопаните да се сдружават или на нещо друго – трудно е да се коментира. Ясно е само, че сдруженията в случая са от ключово значение, за да се постигне по-ефективна комуникация. Защото и на чиновниците би им било трудно да обикалят из фермите за лични и поименни срещи. А и не е необходимо.

Мнението на един стопанин

Владимир Йорданов, собственик на овощен разсадник

Влади, посещавал ли си дискусии и семинари от информационните кампании на земеделското министерство?

Ходил съм.

Какви са ти впечатленията?

Празни приказки. Повечето подобни кампании се водят от бюджетни служители, които нямат представа какво се случва в земеделието като цяло. Действителността в офиса и на полето е различна.

Защо се получава така, какъв е проблемът?

Като общуват с фермерите по места, по райони, да се допитват до техните проблеми, да им дават възможност да се изказват, а не просто да говорят това, което им е написано в техните протоколи и да запознават хората – първо трябва да се тръгне по обратния ред. Да изслушват проблемите на стопаните и след това да се търси решение.

Само че фермерите са многобройни. Как да стане това? Персоналните срещи са невъзможни.

Мисля, че първо трябва да се направят сдружения на дадените производители, след това някой да отговаря за сдружението и да бъдат внесени проблемите за разглеждане в местните служби. След това пък те да си създават техните кампании.

Как си представяш ти една максимално ползотворна информационна кампания?

По схемата, която подредих преди малко.

Добрите страни на Програмата за развитие на селските райони

След всичките негативи няма как да не отбележим някои постижения, които могат само да са от полза за бенефициентите – и настоящите, и потенциалните. Кристина Цветанска от ЕЛАНА Инвестмънт подчертава, че най-положителната промяна е въвеждането на навременно разплащане по проектите. Заплащането на финансовата помощ на проектите за бизнеса след тяхното изпълнение и отчитане става в рамките на 2 месеца при предвидени 4 по нормативна уредба, пояснява Цветанска. Беше повишено и авансовото плащане за общините – от 20 на 50%.

На следващо място като положителна промяна може да се отчете ограничаването на броя проекти, по които една община може да кандидатства едновременно по мерките 321 и 322. Първоначалната уредба даваше възможност на общините да кандидатстват едновременно с неизчерпаем брой проекти, което доведе до абсурдната ситуация при която редица изключително малки общини имат задължението да изпълняват и управляват много проекти с бюджети, многократно надвишаващи бюджета на общината, и изпълнението на тези проекти е на плещите на 1 до 2 общински служители. Паралелно същите тези служители трябва да се погрижат и за проектите им по другите програми, посочва още Кристина Цветанска.

Не по-малко важен позитив за общините е олекотяването на бюрократичните процедури, свързани с контрола по провежданите от тях обществени поръчки при изпълнението на проектите, допълва тя. Позитив е и преразпределянето на бюджета и прехвърлянето на средства между отделните оси.

За бенефициентите, които си тормозят сетивата с говорещи крави и био краставици в селска или каквато и да е салата, остава само надеждата, че позитивните промени не само ще се запазят, но и ще се утвърдят и ще продължат. Защото ако неразбориите от всякакъв характер се запазят, може би наистина кравите ще са по-просветени от техните стопани кой е най-модерният, лесен, удобен и безболезнен начин на доене.