Механични ръце и каменни картини

Звездите се наредиха благоприятно преди два дни и със сложни уговорки успях да заведа Дара и Диди на изложба и музей.

В София тече NE Fest - Фестивал за независимо експериментално изкуство. Покрай протестите нямам сили да следя целия фестивал, но с Дара и Диди, моите прекрасни племеннички, отидохме на изложбата в Националната художествена академия, която продължава и в събота, включително!

Изложбата е малка, но много приятна.

Има няколко инсталации.

Има черна картина, която ако погледнеш през смартфон или цифров фотоапарат, виждаш Мона Лиза в инфрачервения спектър. Това подсказва на публиката, че техниката и хората виждат различно.


Има училище за политици. Слагаш едни слайдове на полски върху бяла подложка, машината ги чете, прожектира анимация и ти обяснява за какво иде реч на английски. Супер е, много се забавлявахме, макар и не всички да разбираме английски ;)


Има видеокамера, която снима президента Обама, но на екранчето на камерата се вижда извънземно, което говори за завладяването на космоса.

Има малка стая, като от къща за кукли, която се прожектира като голяма стая. ако си сложиш ръката пред камерата изглежда все едно някакъв великан бърка в стаята. Пожъна неочакван успех ;)

За съжаление инсталацията, която разпознава глас и прожектира изговореното върху страниците на книга, не работеше.

Гвоздеят на програмата е една механична пневматична инсталация, която танцува на музиката на Ромео и Жулиета от балета на Сергей Прокофиев след натискане на бутон. Това на мен ми се стори най–яко, ама те харесаха повече другите неща.


Понеже много бързо разгледахме всичко и ни остана време за още една изложба и аз се сетих, че в НХГ (Двореца) е обновена постоянната експозиция, затова се упътихме натам.

На Диди обаче вече не ѝ се гледаха изложби и се опита да ни изманипулира да си тръгнем.

– Гладна съм.
– И аз съм гладна, – каза Дара.
– Е как сте гладни, като сте обядвали в училище само преди три часа? – се интересувам.
– Аз си изядох салатата от краставици и динята, – поясни Дара, – а спагетите не можах да си изям.

Ясна работата. Добре че наблизо е „Шишман“. Отиваме първо на пиците.

– Пица искате ли?
– Не.
– Аха.

Влизаме в кулинарията отсреща. Има много неща – салати, скара, манджи, но не изглеждат никак апетитни, освен това мирише на столова.

– Вуйчо, хайде да вземем пица, – трезво преценява Дара.

Взимаме пица, а Диди не иска.

– Аз ще ям вкъщи.
– Добре, а сега да вървим до другата изложба.
– Сега ми се ходи до тоалетната, – заявява Диди.
– Добре.


Тръгвам към „Яйцето“ в Университета, където знам къде е тоалетната. В „Радисън“ последния път не бяха никак любезни. Стигаме до тоалетната и Диди възразява:

– Вътре е тъмно.
– Дара, светни лампата.

Дара светва.
Диди:
– Вече не ми се ходи до тоалетната.
– Не ме интересува, отиваш до тоалетната.

Диди не се съпротивлява, и двете влизат и излизат с измити ръце (Браво!)

Тръгваме с метрото към „Сердика“.

С малки почивки стигаме до двореца и се оказва, че имаме само половин час да разгледаме, защото работи до 18 часа! Как се очаква въобще вътре да влезе някой, който ходи на работа, камо ли да си заведе децата? Добре че ми е малко по–гъвкаво работното време.

  – И ние сме футболисти!

 Диди:
– Ама тя е без бански!

– Вуйчо, застани зад онази статуя, виж че няма глава и ръце!

 – Аз мога да застана само тук!

 – А сега аз!


– Тук вече можем да пипаме, нали!
– Видя ли, че вътре е много интересно?
– Да!


– Какво значи „Червен бизнес“?

Прибираме се у дома и бабата пита:
– Диди хареса ли ти?
– Много ми хареса!
– Какво ти хареса най–много?
– Картините от камък, които бяха много гладки!