Вярваме повече на Брюксел, отколкото на българската власт

Искаме да пътуваме свободно в ЕС, но не сме съгласни да заменим лева с еврото

по статията работи: Кристиан Костурков | 09.03.2017 | 15:15

Българите вярват много повече на европейските институции отколкото на родните. Това показва последното проучване на общественото мнение на Евростат "Евробарометър" за 2016 г. Според него доверието, което хората у нас изпитват към правителството и Народното събрание е много по-ниско от това, което те имат в ЕС, ЕК и Европарламента. Така например 49% от българите имат вярват на Евросъюза. Точно толкова са и доверяващите се на Европарламента. Когато обаче става въпрос за българското Народно събрание, едва 15 на сто от хората казват, че имат доверие на депутатите. Малко повече – 22 на сто от българите, вярват на родното правителство. Но доверието в Европейската комисия е над 2 пъти по-голямо – 47%.

Друг любопитен факт е, че българите се доверяват доста по-малко на националните си институции от европейците по техните държави. И обратното – нашенци вярват значително повече на евроинституциите от хората в останалите държави-членки общо. Доверие на ЕС в самия ЕС имат 36% от хората в Общността спрямо 49 на сто у нас. Когато става въпрос за Европейския парламент, средно в ЕС доверие на евродепутатите имат 42% от хората, а у нас – 42 на сто. Докато у нас доверие на ЕК имат 47% от хората, то средно в ЕС то е едва 38%.

В крайна сметка страната ни е на шесто място сред всичките 28 в Общността по степен на доверие към ЕС. Пред България се нареждат Литва (55% доверие), Малта (52%), Румъния (52%), Люксембург (51%) и Финландия (51%), сочат данните от Евробарометър. Освен това изследването показва и че през м.г. в България се е обърнала тенденцията за спад на доверието в европейските институции и нашенци са започнали отново да им вярват повече. Последното обаче е валидно и за ЕС като цяло.

В унисон с относително високото обществено доверие на българите към Европейския съюз и неговите институции, 43% от българското население споделят мнението, че нещата в Общността се развиват в правилната посока, докато на обратното мнение са значително по-малък дял – 30%. Българите не са така положително настроени обаче към развитието на нещата в страната – по-малко от една четвърт от сънародниците ни намират посоката на държавата ни за правилна, докато две трети са по-скоро критично настроени. Нагласите на българите спрямо посоката за развитие на нещата в страната са близки, но малко по-критични от тези на средния европеец по отношение на собствената си държава (29% оптимизъм и 56% песимизъм на ниво ЕС28).

Що се отнася до оценките за развитието на нещата на ниво Европейски съюз, оптимизмът на българите е почти двойно по-висок от средноевропейското ниво – едва 23% от жителите на всички страни-членки споделят оптимистичния възглед за развитието на нещата в ЕС - всъщност страната ни заема трето място сред 28-те страни-членки по този индикатор. По-висок дял одобряващи посоката на развитие на нещата в ЕС от българите са единствено жителите на Ирландия (47%) и Румъния (46%).

Традиционно, българските граждани свързват Европейския съюз и членството на страната ни в него с възможността за свободно придвижване, работа и живот в различните страни-членки. Именно това е и аспектът от действията и политиките на ЕС, който се ползва с най-висока степен на обществено одобрение сред българите, в сравнение с аспекти като икономически и паричен съюз, обща външна, енергийна, политика, единна политика по отношение на миграцията, еинен цифров пазар и т.н.

87% от българското общество се обявява в подкрепа на възможността за свободно движение в рамките на ЕС за работа, живот, образование. На това мнение са и 81% от жителите на всички страни-членки – поне две трети от жителите на всяка от 28-те страни членки подкрепят възможността за мобилност в рамките на Общността.

Подкрепата за свободното придвижване в различните страни-членки остава без значителна промяна спрямо пролетта на 2016 г. – и на ниво ЕС28 и сред българите в частност. Общите усилия в посока на осигуряване на отбраната и сигурността на държавите-членки е вторият тестван аспект по степен на обществена подкрепа и доверие – и на ниво България и на ниво ЕС. 72% от българите и 75% от европейците като цяло са "За" общата политика за отбраната и сигурността на страните-членки.

Аспектите, по които мненията на българите най-значително се различават от мненията на европейците като цяло са по отношение на приемането на еврото като единствена валута, обща енергийна политика, единният цифров пазар, както по-нататъшното разширяване на ЕС. Най-голяма е разликата в мненията на българи и европейци по отношение на нагласите към приемането на еврото като единствена валута – в подкрепа на тази мярка се обявяват едва 38% от българите, а 50% са против. Притесненията на нашенци са свързани най-вече с опасенията им от влошаване на покупателната способност на населението при евентуално преминаване от лев към евро. За сравнение, над половината (58%) от жителите на ЕС като цяло подкрепят приемането на еврото в целия Съюз. Подкрепата за тази мярка е в силна зависимост от това дали държавата е в Еврозоната или не – 70% от жителите на държави, които вече се разплащат с евро, подкрепят приемането на единната валута навсякъде. Докато извън Еврозоната "За" се обявяват около 33 на сто от хората.

Имиграцията е една от най-актуалните теми в Европа, а и в световен мащаб в последните години. Именно имиграцията е най-сериозният проблем пред ЕС, единодушни са и българите в частност (62% посочващи имиграцията като един от двата най-сериозни проблема пред ЕС) и европейските граждани като цяло (45% посочвания за имиграцията)4. Когато разгледаме в детайл нагласите на европейците (а и на българите), данните сочат, че обществото е силно разделено във вижданията си в зависимост от произхода на имигрантите – ако нагласите по отношение имигранти от страни от ЕС са по-скоро положителни, то по отношение на имиграция от страни извън Общността, мненията са предимно негативни.

Когато обаче става въпрос за преместването на хора от една държава-членка в друга, нещата не стоят точно така. Освен като възможност за лична мобилност и намиране на възможност за реализация в други страни-членки, европейските граждани се отнасят положително и към обратната страна на този аспект - към имиграцията на жители на други страни-членки в техните държави. 61% от българите над 15-годишна възраст споделят положителни нагласи към имиграцията на хора от други страни-членки в България. С негативно отношение към този тип придвижване на хора са 28% от сънародниците ни. Мненията на българите по въпроса за вътрешната миграция в рамките на ЕС са много близки до средноевропейските – 61% от жителите на ЕС28 са настроени положително към миграцията на хора от други страни-членки в техните държави, а 33% не я одобряват.


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Великата илюзия: Хлапето игрален...
  • 16:00 Инвеститор на годината - годишни...
  • 17:00 Вечната музика
  • 17:30 БНТ на 60 /п/
  • 18:30 Извън играта
  • 19:00 Тайните на Силициевата долина...
  • 20:00 По света и у нас
  • 20:30 След новините
  • Сега "Истински истории" /п./ -...
  • 16:00 "Мармалад" - токшоу с водещи Радост...
  • 18:00 "Карбовски: Втори план" -...
  • 19:00 bTV Новините - централна емисия
  • 19:25 bTV Репортерите
  • 20:00 "Тайният живот на Уолтър Мити" -...
  • 22:20 "Който оцелее ще разказва" -...
  • 00:30 "Да бъдеш Флин" - драма (САЩ,...
  • Сега "Кънки с остър връх: Огън и лед" -...
  • 17:00 "Съдби на кръстопът" - предаване на...
  • 18:00 "Ничия земя" - предаване
  • 19:00 Новините на NOVA - централна емисия
  • 19:20 "Карай направо" с Диана Найденова
  • 20:00 "Един за друг" (премиера) - риалити
  • 22:00 "Норбит" - с уч. на Еди Мърфи,...
  • 00:00 "Тайната е в техните очи" - с уч....
Пръст от цяла България носят в търновскатата Църква "Св. Никола" от ВМРО Това ще стане по време на тържествената сесия на парламента утре в старопрестолния град