Георги Кадиев: Средствата за саниране са груб опит да се спечелят избори с държавни пари

Неолибералната приказка свърши и идва редът на държавата. Ще спечели в политическо отношение този, който най-добре покаже как държавата да си върши работата, смята депутатът от БСП.

Тези дни икономисти и синдикални лидери алармираха, че България навлиза трайно в дефлация. Какви ефекти ще има това върху икономиката, заетостта и доходите на хората?

- България вече е в дефлация. Ефектът е най-вече върху приходите за държавния бюджет. Инфлацията повишава цените, при по-висока цена събирате по-голям данък добавена стойност. Не е все едно дали 20 процента ДДС се начиислява върху 5 лева за 1 кг сирене или върху 7 лева за 1 кг сирене. Намаляването на цените, което е следствие от дефлацията, ще намали и приходите от ДДС. Този отрицателен ефект е най-видим при цените на енергийните продукти - бюджетът на България е смятан при цена за барел петрол 91,5 долара, а реалната средногодишна цена се очаква да бъде между 50 и 60 долара за барел. Тоест от 1,3 млрд. лева, които се очакват от петрол и свързани с него продукти, потенциалните загуби от несъбраните приходи са от порядъка на 500 – 600 млн.лева. Подобни проблеми има и с рудите, където също ще има загуби за бюджета заради спада на международните цени. Ще намалеят приходите и от вътрешната консумация поради намалени цени на хранителните стоки.

Това ли е най-големият риск пред България?

- Това е един от големите рискове. За съжление, тези приходи няма как да бъдат компенсирани от повишена икономическа дейност, тъй като такава няма. Въпреки че намаляват почти двойно цените на петрола, което пък доведе до намаляване на цените на бензина с около 20-25 %, Министерството на финансите очаква ръст на потреблението на бензин едва с 0,5%. Вижда се, че намаляването на цените не води до икономическа дейност и до повече консумация, за да може недостигът да се компенсира. Оттук голямата отговорност на правителството е да стимулира икономиката, да стимулира хората да харчат повече, за да се събират повече приходи и да се възражда производството, да се привлекат повече чужди инвестиции. До момента не съм видял нито една мярка за стимулиране на икономиката.

Всички правителства заявяват, че искат да подобряват средата, да привличат чуждестранни инвеститори, затова е и плоският данък. Инвеститорите обаче не идват, трябва им нещо друго. Виждате ли го в програмата на правителството?

- Виждам го като думи, но не го виждам като изпълнение. Първото нещо, което инвеститорите искат, е нормална законова среда. Няма значение колко ще ми е данък печалба. Нула да е, аз пак няма да дойда, ако някой ще ми открадне фирмата. Нали така? Първото, което трябва да осигурите, е нормална законова среда, при която съдебната система пази моите интереси като инвеститор. Второто е да осигурите инфраструктура. Третото е работна ръка – образована, квалифицирана. Едва на четвърто място идват данъците. Защото големите международни фирми имат достатъчно възможност да си оптимизират данъците – да ги прехвърлят от една структура на друга, от една държава в друга – т.нар. трансферно ценообразуване. Но не могат да си внесат квалифицирани работници, ако в България ги няма. Например голям корейски производител, мисля Самсунг, се е отказал да направи значителна инвестиция в България за сглобяване на таблети, а я е направили в Румъния, като в писмото не написано корупция, или липса на инфраструктура, а са написали липса на квалифицирана работна ръка.

Какво, според вас, трябва да се промени в правителствената програма, така че тя да работи и да решава важните проблеми на хората?

- На първо място е съдебната реформа. На второ място – образователната и здравната реформа. Това са трите сектора, които са ключови и реформите в тях трябва да вървят паралелно. След това идва социалната реформа. До момента обаче не съм видял някакви желания за реформа. Дори промените в Закона за образованието, които днес влизат в парламента, са по-скоро в отрицателна посока.

В какъв смисъл?

- В смисъл, че предвижда да даваме на частните училища държавна субсидия по същия начин, по който даваме на държавните училища. В България има 18 хил. деца в частни училища и над 600 хил. в държавни училища. Ние не оправихме държавните, а изведнъж се втурнахме да решаваме проблемите на частните. Ако един родител е достатъчно добре печелещ и достатъчно мотивиран да изпрати децата си в частно училище, защо трябва да се грижиш за неговите интереси, вместо да се грижиш за интересите на тези 600 хил. деца, които по един или друг начин имат много по-големи нужди, защото родителите им не са достатъчно заможни.

Не трябва ли все пак да се дава шанс и на децата, които напредват по-бързо?

- Мисля, че и на двете места има достатъчно добър шанс. Всъщност повечето деца, които печелят медали по международни олимпиади, не са от частни училища. Повечето са от математически гимназии, от езикови гимназии, които са държавни, както и повечето деца, които се занимават с танци, с фолклор, също са в държавни. Образованието, елитното образование в България не е лошо, но то е върхът на пирамидата. Проблемите са в основата на пирамидата, в нормалните училища, тези, които ние сме завършвали навремето и които бяха изоставени и сега са драматично различни като качество на това, което произвеждат като продукт.

Говорим за чуждестранния бизнес и привличането на външни инвестиции, но какво се прави за местния бизнес, за средните и малките фирми, които издъхват?

- До момента не виждам нито една мярка, която да подпомага малкия и средния бизнес. Напротив, и веднага ви давам пример. В закона за енергетиката, промени в който ще бъдат внесени до утре (5 февруари, четврътък – б.ред) ГЕРБ предвиждат промяна, която е слагане на таван на т.нар. такса задължения към обществото. Всеки българин и всяка фирма в момента плащат по 19 лева на Мвтч такса задължения към обществото , която се събира от Електроенергийния системен оператор (EСО). Предложението, което ГЕРБ иска да направи под натиска на КРИБ и на БФИЕК е да се включи текст, че всяка фирма ще плаща 19 лв на Мвтч, но не повече от примерно 1 млн. лв на година. Това ще облагодетелства не повече от 10-тина фирми, които в момента плащат по 7-8 млн. лв., но ако бъде гласувана поправката, вече ще плащат по 1, 2 или 3 милиона примерно, с аргумента, че създавали много работни места и били енергийно ефективни. Хубаво. Но една средна или малка фирма има нужда от такава подкрепа много повече от голямата фирма. Ако утре тези фирми поискат таван на корпоративния си данък? Ако кажат - ще плащаме 10% корпоративен данък, но не повече от 1 млн. лева? Смисълът на таксата в случая е освен да бъде справедлива, и да покрива разходите на НЕК по зелената енергия. Защо едни получават преференции, а други не? Защо преференции получават само големите фирми. Отговорът е прост – защото имат достатъчно лобисти в парламента. Очевидно е, че КРИБ и БФИЕК са успели да пробият в ГЕРБ. Те твърдят, че тази тяхна идея е от 5 години. Добре. Те са длъжни да се грижат за техните си фирми, но аз задавам въпроса кой се грижи за малките и средните фирми?

Какво би могло да се направи за стимулиране на местния бизнес?

- Мислил съм по този въпрос. Миналата година в бюджета за 2014 г. предното правителство беше предложило едни 500 млн. лв., които бяха за проекти в общините и това беше добра идея. Защото извън общия бюджет на министерствата и ведомствата се отделяше някакъв ресурс за конкретни проекти. Лошото беше, че бяха дадени на различни общини и бяха най-вече за някакви площадки, за някакви спортни съоръжения и т.н. Според мен трябваше да се насочат към частния сектор и най-вече към малките и средните фирми и дори към начинаещи фирми. Нещо като рисков фонд. Инвестиционният фонд, който е инвестирал в малки фирми, получава собственост в тях и след няколко години прави оценка колко от тях са си свършили работата, колко от тях са се разрастнали и какво е станало със собствеността на държавата в тези компании. Така го правят в други държави. Много често го правят определени щати в Америка – притежават пенсионни дружества, които инвестират в такива компании. Представете, че държавата беше инвестирала в Телериг в момента, в който тя е създадена от 4-5 човека. Днес тази фирма беше продадена за 260 млн. долара. Ако държавата още имаше 50% в нея? Подобен подход едновременно стимулира икономиката, създава работни места, насочва усилията на държавата към определен тип икономика, която иска да развие – по-високи технологии, медицина или каквото и да е друго. Това би било много по-смислено, отколкото да ги дадеш на разни кметове, които политически са близки до тебе, те да ги вложат в спортни площадки и половината пари да изчезнат.

Какво спечели България от това, че бяхме в първата петорка на държавите с най- нисък бюджетен дефицит чрез ограничението на разходи?

- Спечели добра репутация, но нищо повече. Не спечели пари. Нещо като санирането - тези, които са си санирали сами жилищата, са наказани, защото техните съседи получават саниране без пари, а те нищо не получават. Тук е същата работа. Тези, които са спазвали фискалните правила, получават похвала, но нищо повече. Докато гърците, които имат 320 млрд. дълг към западни кредитори, сега ще получат вероятно някаква редукция на този дълг.

Понеже отворихте дума за санирането, как ще коментирате милиардния проект на кабинета?

- Ще го коментирам като груб опит на ГЕРБ да спечелят местни избори с пари от държавния бюджет. Единственото, за което има гаранция при този проект, е че ще бъде насочен паричен ресурс към общини на ГЕРБ, а там където има кметове на ГЕРБ, ще бъдат задължени да сключват договори с фирми, които са приближени на ГЕРБ. Трябва да се осигури някаква бепристрастност на процеса. Да има орган, който да създаде критерии, по които да се допусне кандидатстване независимо от това дали общината е на ГЕРБ или не. Защото сега единственият критерий, който те са създали, е първи по време, първи по получаване на пари. Естествено, ако насочиш повече информация към свои кметове и фирми, те ще са подготвени и ще се наредят първи. Тогава ще кажат: на всички давахме, но какво да направим, като кметовете не са достатъчно активни.

Ще разберем ли какво се случи всъщност с КТБ?

- Това е един класически провал на надзорните институции. Като започнем от БНБ, която гузно мълчеше, минем през КФН, ДАНС... Аз не мога да си представя как личният конфликт между двама души води до провал на четвъртта по големина банка и причини огромни неудобства за над 200 хил. българи, които имаха гарантирани депозити в нея и им трябваха 6 месеца, за да си ги получат. Да не говорим за тези, които не си получиха негарантираната част от депозитите и директно изгоряха. Според мен държавата се провали тотално в случая с КТБ. Не мисля, че някога ще разберем истината.

Смятате ли, че трябва да има публичен избор на съдебния състав по делото срещу решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката?

- Мисля, че в кризата с КТБ имаше и политическа атака. Мисля, че държавни институции участваха в тази атака било с мълчаливо наблюдение, вместо да си изпълняват функциите, било с конкретна намеса. Изчаквам да видя как ще бъдат определени съставите в съда и колко безпристрастни ще бъдат те. Скептик съм.

Обичайните виновни – електроснабдителните дружества, успешно се използват за отдушник на недоволството на хората, но едва ли това може да продължи дълго. Какво трябва да се промени в енергетиката ?

- Най-важната мярка е оздравяването на НЕК. Ако отнякде изчезват най-много пари, това е от НЕК. Давам ви един пример. През октомври-ноември миналата година старото ръководство на НЕК сключва договори за около 650 Мвт износ на електроенергия без някакви условия, с български фирми които, видите ли, били отправили търговски запитвания. В резултат енергийният баланс в момента е под голям проблем защото 600-650 Мвт са половината от износа на България, а в тежки месеци може да имаш недостиг на енергия. Аз съм задал парламентарен въпрос на 17 декември към министъра на енергетиката. Министърът на енергетиката до момента не е отговорила по никакъв начин. Договорите си вървят. За мен това е една от най-скандалните схеми – цената, на която те са получили електроенергията от НЕК е 70-71 лв. на Мвт за пикова енергия, при положение, че в момента пазарната цена е 83 до 84 лв. на Мвт. Като сметнете тези 11-12 лв. по броя мегавати, тъй като това е едногодишен договор, за една година се получава загуба за НЕК от порядъка на 30 млн. лв. А представям си с разните ремонти, които се случват там, с разните договаряния със заводски централи кой да получава пари, кой да не получава пари, с разните далекопроводи, които се ремонтират. Всичко това е потенциален извор на разхищение и там трябва да се търси резерв за намаляване на дефицита.

Не е ли по-добре НЕК да бъде изваден от веригата на доставките и бъде обявен в несъстоятелност, в каквато компанията фактически се намира? Какво пречи електроснабдителните предприятия да купуват тока директно от централите и да продават на крайните клиенти?

- Не мисля, че сме готови за това. Няма енергийна борса. Как да получим директен контакт? Трябва да има работеща борса. Не мога да разбера защо правителството се бави, и нашето правителство включително. Наскоро слушах госпожа Петкова, която обясняваше, че енергийната борса била получила лиценз. Какво от това, че е получила лиценз? Тя нито работи, нито има система. Да не говорим, че не е свързана с другите борси в региона. Всички държави около нас имат борса – и Турция, и Гърция, и Румъния. Полша, Чехия, Словакия дори са свързани в една борса. Тук борса няма, няма база, въз основа на която търговците да доставят на крайните клиенти. Докато не тръгне енергийната борса, ще има нужда от НЕК като доставчик от последна инстанция, защото в противен случай ще има реалната опасност да се стигне до сривове в енергийната система и недоставка на еленергия.

Заплашват ли "новите леви" в ЕС неолибералния модел?

- Според мен е очевидно, че неолибералният модел се провали. Очевидно има и криза на доверието в старите партии, и леви, и десни. Тази криза се изразява в появата на нови крайно леви и нови крайно десни пртии. Във всяка държава по различен начин се развиват нещата, но очевидно става въпрс за тенденция. Ето, в Германия сега са в подем антиислямските движения Пегида, в Испания – Подемос, в Гърция - леви, във Франция – десни, Марин льо Пен, която може и да спечели следващите избори, Меланшон, който значително дръпна напред като рейтинг за разлика от Оланд, който на практика е на път да срине френската левица по начина, по който една партия като Пасок в Гърция бе почти занулена – с 4,5 процента на последните избори.

Очаквате ли подобно развитие и в България?

- Американският президент Барак Обама на последните избори каза, че Европа ще бъде в криза още 4-5 години. Това означава, че България ще бъде в криза поне още няколко години след тези 4-5 години и ние трябва да се готвим за отговор на държавата срещу кризата. Отговорът не може да дойде от частните дружества, нито от пазара. Отговорът може да дойде само от държавата и за мен е неизбежно българската политика да тръгне в по-лява посока. Независимо кой управлява в момента. В този смисъл наистина неолибералите се провалиха. Времената са други и нямат нищо общо с 2006-2007 година, когато икономиката цъфтеше, всички продаваха земите на майка си и дядо си, печелеха хиляди евро и нещо си купуваха. Тази приказка свърши и идва редът на държавата. И ще спечели в политическо отношение този, който най-добре покаже как държавата да си върши работата.

В състояние ли е БСП да направи това, не се ли делегитимира като лява партия през годините, в които участваше в управлението?

- В състояние е, ако направи своите реформи и ако смени лицата. Аз по принцип съм се зарекъл да не коментирам БСП до местните избори, защото нашето ръководство е ново и трябва да има време да направи нещо. Но може би защото съм такъв по натура, за мен промените трябваше да са много по-резки, много по-бързо да е преминаването към привличане на различни хора. Гледам хора в изпълнителното бюро, които са там от десетки години, на един мажоритарен избор не са били лице в лице с избирателя. Не са видели оценката на избирателя. На партиен форум, на конгрес лесно ще те изберат, но излез пред избирателя поискай неговия преференциален вот, да видим тогава какво ще ти каже.Според мен БСП ще спечели в момента, в който започне да залага на естествените си лидери, на тези, които са лидери на обществено мнение, а не на конгреси. И най лесният начин за това беше да се правят вътрешнопартийни допитвания и вътрешнопартийни кандидатствания било за съветници, било за кметове, било за министри. Защото тогава самите членове на БСП са мотивирани чрез собственият си вот да решат съдбата на своята партия, нещо, което в момента отсъства.