"Звездите ни го говорят" или когато политиката нахлуе в астрономията

От три години само слушам, че ще затворят Рожен. Както виждате, няма да го затворят, заяви премиерът Бойко Борисов на днешното правителствено заседание, на което присъстваха екип астрономи и директорът на Астрономическия институт към БАН Таню Бонев.

Стана ясно, че днес (14 ноември) е била постигната договореност между института и две от министерствата - Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Ведомствата на Нона Караджова и на Мирослав Найденов ще могат да възлагат задачи, които астрономите са компетентни да решават. Това е било условието, за да бъде дадено финансиране на обсерваторията на Рожен, която е в тежко финансово състояние.

Естествено, учените не са във възторг, тъй като дори астрономията да е най-мултидисциплинарната, а може би и най-приложната наука, и методите за анализ, обработка интерпретацията на изображенията да могат да бъдат прилагани и в дейности, специфични за тези две министерства, това ще ги отклони от дейностите, които са присъщи на астрономията.

"Може би ще пропуснем някой астероид, който след 10-тина години ще удари Земята. Има един опасен астероид, който през 2036 г. може да ни удари”, започна да обяснява Бонев, но бе прекъснат от министър-председателя с разпореждане да го наблюдават щом е опасен.

"Ще го гледаме, ако ни остане време от другите дейности, с които сега се натоварваме допълнително, за да получим тази допълнителна инжекция към бюджета на института и обсерваторията. Може би ще пропуснем и някоя избухваща звезда”, добави той. И тук заръката на премиера е астрономите да наблюдават по-внимателно небето.

Министър-председателят Бойко Борисов е уверен обаче, че до подобни пропуски няма да се стигне, защото възложението към НАО-Рожен е да наблюдава влиянието върху горите и околната среда.

"БАН си има свой бюджет и трябва да се грижи за своите институти, но след като са я докарали дотук - два допълнителни договора, възлагаме им работа, за да могат да си изкарат парите”, обясни Борисов.

По линия на договора с Министерството на земеделието и храните Рожен ще получи 120 хил. лева, а по линия на Договора с ПУДООС ще получи 150 хил. лева.

"Единият договор е подписан, така че още днес ще получите парите, така че да можете да си платите заплатите, режийните и тока, с другите ще си развивате научната дейност”, обобщи премиерът. Той даде уверенията си на астрономите, че, ако има необходимост от допълнително финансиране, такова ще бъде отпуснато целево през Министерство на образованието и науката - "за да не изпуснем някой астероид или някой взрив на звезда след 10 години”.

"Направете ми сметка допълнително колко ще ви отклони вниманието това, че ще се занимавате с тези два проекта, и толкова пари ще ви дам допълнително през МОМН, за да не пропуснем никоя звездичка, която ще се взриви в планетата. Да сме на бойния си пост. Доволни ли сте така?”, заяви Борисов.

Отговорът на учените е положителен, те ще разчитат на неговата дума.

Янко Николов, астроном на Рожен, обясни на заседанието на Министерски съвет, че обсерваторията не е само един телескоп и електроника, а символ на България, който трябва да продължи да съществува. Той подчерта, че макар астрономията да не е от науките, които се ползват с най-широкото обществено внимание, социалните мрежи в интернет с повишен интерес следят съдбата на обсерваторията.

По линия на втория договор коментар направи министърът на околната среда и водите Нона Караджова, която каза, че била много разочарована от принципа на разпределяне на парите в БАН. По нейно мнение средствата се разпределяли между институтите на калпак, а не според нуждите на обществото. Академията нямала приоритети и поради тази причина Караджова предлага реформа.

Подобна реформа беше замислена преди две години от министъра на образованието и науката Сергей Игнатов. Тя предвиждаше някои от институтите да бъдат извадени от структурата на Академията и да станат държавни. Предстои този въпрос да бъде обсъден, когато бъде избран нов председател на БАН.