В училище са нужни часове за творчество и мечти

Татяна Филипова е дългогодишен преподавател по учебна практика в най-старото професионално училище в София – Професионална гимназия по облекло "Княгиня Мария Луйза”. Хиляди са учениците преминали през кабинета й, уверени сме, че стотици са тези, които тя е задържала в учебните стаи благодарение на желанието си да работи с деца.

Именно заради това в този празничен за образованието и духовността ден, решихме да поговорим с нея не за патериците, с които върви българското училище днес, а за творчеството, таланта и мечтите на учениците.

В последните години непрекъснато се говори за незаинтересования, апатичен ученик. Такива ли са наистина те, днес.

Може да се каже, че има малка доза истина в това твърдение, поради подмяна на ценностната система в обществото като цяло, липсата на ясни програми и цели, нестабилността за уж "по-доброто” образование.

Много наши възпитаници затова и търсят реализация извън страната ни. Но, аз съм убедена, че с една целенасочена, всеотдайна и добре обмислена, трайна програма на образователната ни система, която съответства на настъпилите промени в живота ни, ще се помогне на учениците да следват целите си и да ги постигат и то тук, в България.

Как може и как го правите Вие, учителите – да увлечете, привържете, да заинтригувате учениците.

В преподаването си търся форми, които да правят уроците интересни, съобразявам се с индивидуалните възможности на учениците. След като съм формирала у тях необходимите и достатъчни знания и умения, насърчавам оригиналното мислене, което е така важно за изучаваната ни професия.

Естествено, допускам творчество и свобода при избора и конструиране на модела, защото нашата професия е творческа. Държа учениците сами да изработват моделите си и сами да ги представят.

В училището организираме няколко пъти годишно ревюта, където децата участват със собствените си модели. Участваме и в различни празници, където те могат да се изявят, а и да видят другите какво правят. В резултат - учениците добиват самочувствие и откриват по-лесно собствени решения.

Такъв учебен процес труден ли е и какво Ви пречи?

Зависи от детето. В работата си се ръководя от разбирането, че всеки ученик е личност, неповторима индивидуалност, с различни потребности и интереси.
Затова всеки път, когато поемам клас за първа година се стремя да ги опозная и на тази база да определя подхода си към всяко едно дете.

Какво липсва на днешния ученик?

Липсва му вяра и увереност, че може да постигне успех в живота и именно тук е изключително важна ролята на нас, учителите.

А какво липсва на съвременния учител? Тук изключвам темата за заплатите и парите, макар че тя е изключително важна.

Да, така е. Специално в професионалното образование учителите са притеснени от липсата на ясна стратегия. Ние не сме наясно как ще се развива образованието по нашите професии в бъдеще. Също така не достигат и часовете по специалните предмети, за да можем наистина не само да предадем основните знания на учениците, но и да им дадем възможност повече да творят и повече да мечтаят.

Творец ли е днешното дете и удовлетворено ли е то от това, което му предоставя училището?

Да, категорично. Доказателство за това за конкурсните ревюта, в които ежегодно участват нашите ученици. Тази година се класираха на второ място в град Варна на националното състезание на тема "Модата и морето”. Там можеха да се видят изключителни идеи. Те участваха също и във фестивала на българското образование, работим и с базови предприятие и частни фирми. Всеки един от учениците има възможност да се представи и да бъде оценен. Тези изяви подпомагат процеса на обучение, стимулират учениците и поддържат интереса им.

Може ли да се познае още от училище талантът и по какъв начин училището, и учителят в частност, може да помогне на този талант да се развие?

Да, може, и то особено при нас, в сферата на модата и дизайна. Творческото мислене личи във всяко едно изделие, което е изработено от учениците. И изключително често точно от децата, от тяхната рисунка или дори само от драсканицата на лист от тетрадка по химия, например, излизат най-свежите и оригинални идеи.
Такива са молажите, които са интересни – моделите са направени от различни материали – хартия, прежда, тъкани, пера, капачки, пластмаса, вестници, дори и от тоалетна хартия.

В този ден и по случай 24-ти май – най-старият национален и затова сигурно и най-изконният празник – празникът на българската духовност – какво ще пожелаете на българския ученик и на българското училище. 

Искам да пожелая възраждане и заедно с това искам да припомня защо Алеко се е нарекъл Щастливец – заради чистата си съвест. Само тя дава правото на човека да се чувства щастлив, а аз искам да срещам повече по алековски щастливи хора край себе си.

Затова и призовавам: Щастливи хора – да върнем възрожденския дух, да постави образованието на мястото, което му се полага в обществото.
Преди повече от 100 години даскалът, отчето и кметът са били елитът на всеки град. Днес кметът има своето завидно място, но къде са вярата и науката. Нека да ги възкресим! Имаме духът и силите. Длъжни сме да го сторим.