Днес  (0)  |  Вчера  (35)  |     |   

За енергийната 2019 и какво да чакаме през 2020

Коментар на експерта по енергийна политика Славчо Нейков

по статията работи: iNews.bg | 08.01.2020 | 15:21
За енергийната 2019 и какво да чакаме през 2020
личен архив

Наред с видими успехи през 2019, безусловно се изостря нуждата от ясна стратегическа визия и конкретна програма за развитието на енергийния сектор, както и от рязко повишаване на административния капацитет на национално и общинско ниво

Българският енергиен сектор през 2019 г. заслужава внимание не само поради постигнатото, но и предвид няколко същностни проблеми, получили ясни очертания през годината, които очакват решения и адекватни стъпки още през 2020.

ЗА УСПЕХИТЕ ….

2019 г. безспорно беше успешна за енергийния сектор в няколко направления. На първо място, след доста години забавяне, започна активното развитие на газопреносна инфраструктура, чиято важност има не само национално, но и регионално и европейско измерения. Става дума основно за т.нар. Балкански поток, но също така и за други инфраструктурни проекти в областта на природния газ.

Разбира се, работата по Балкански поток е черешката на тортата. Дори при недостатъчната все още официална информация относно конкретните икономически изгоди за страната, фактът, че най-после нещо толкова мащабно и със стратегическо значение се строи на българска територия, е достатъчно важен сам по себе си. Иначе въпросът за икономическата ефективност на проекта е особено актуален като се има предвид, че транзитът на газ по Трансбалканския газопровод на практика върви към спиране, а именно той беше много съществен източник на доходи под формата на транзитни такси.

През 2019 се ускори и работата по изграждането на газовия интерконектор България – Гърция, при това при обезпечено финансиране – така е налице ясно послание, че проектът най-после ще бъде довършен, което ще допринесе за по-голяма сигурност на газовите доставки, вкл. и от конкуриращи се източници.

На второ място, от гледна точка на производството на електроенергия, най-важните добри новини са свързани с атомната ни енергетика. От една страна 6ти блок на АЕЦ "КОЗЛОДУЙ" получи нов десетгодишен лиценз за експлоатация. Така, след удължаването на работата на 5-и блок през 2017 г., две хиляди мегавата ядрени мощности ще продължат да функционират години напред и да допринасят съществено за енергийната сигурност на страната.

В контекста на ядрената енергетика следва да се отбележат и успешно извървените на този етап процедурни стъпки по търсене на стратегически инвеститор за АЕЦ "БЕЛЕНЕ" – независимо от горното, за съжаление това все още не прави проектът да изглежда по-реалистичен. Ще се спра на този въпрос малко по-късно.

На трето място следва да се отбележи развитието на борсовата търговия. Стартиралата преди няколко години електроенергийна борса направи серия от съществени стъпки през 2019, за да се утвърди като важен фактор за пазарното развитие, който привлича все повече участници; тук е мястото да подчертаем и случилото се през 2019 присъединяване към единния европейски пазар в рамките на деня. Допълнително, през 2019 беше структурирана на практика и борса за природен газ, която впечатляващо бързо беше подготвена от страна на БУЛГАРТРАНСГАЗ – а това позволи в началото на 2020 тя да стартира и своята реална дейност.

Списъкът на постиженията в енергийната област през 2019 г. на национално ниво може да бъде продължен и в контекста на опитите за ефективно развитие на нормативната база, по отношение на безспорната тенденция за подобряваща се комуникация между бизнес и управляващи (особено с изпълнителната власт!), балансираното поведение на страната ни в международен план, вкл. и подобряване комуникацията с Русия като важен енергиен партньор и др.

Извън горното заслужава да бъде посочен и фактът, че българският електроенергиен сектор и през 2019 беше фактор за енергийната сигурност в региона на ЮИЕ.

В рамките на посоченото по-горе може да се заключи, че 2019 допринесе конкретно за развитието на енергийния пазар в страната, което от своя страна тепърва ще има и своите регионални и европейски измерения.

… И ЗА ОТГОВОРИТЕ НА ОСНОВНИ ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАМЕ ПРЕЗ 2020 Г.

Предизвикателствата, които поставя одобрената в края на 2019 т.нар."Зелена сделка" на ЕС, тепърва ще се усещат. Същевременно формирането на адекватна и конкретна позиция на България в това отношение след политическите фанфари по приемането на сделката няма да е нито лесно, нито бързо – затова обаче е нужна експертна мобилизация и много реализъм от страна на вземащите решения. Така, на фона на бързите промени в концепцията за развитие на енергетиката, вкл. и на ниво "Европейски съюз", е не по-малко важно обаче да се посочат откритите въпроси, които очакват отговори през 2020. По-долу се спирам на тези, които за мен са водещи.

Относно енергийната стратегия

На ниво "стратегическа рамка за развитие на сектора" основният проблем остава липсата на актуална енергийна стратегия, което на практика означава липсата на конкретна визия за неговото цялостно развитие. В този контекст следва да се отбележи, че Законът за енергетиката съдържа императивно изискване за подготовката на проект на такава стратегия, като това реално трябваше да стане до края на 2019 – за съжаление това задължение си остана само на хартия; а и подготовката на проект на такъв документ въобще не означава приемането му.

Допълнителен проблем в това отношение възниква по повод т.нар. интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, който страната ни следва да представи на ЕК по силата на изричното изискване на Регламент 2018/1999. Съгласно регламента обществените консултации по проекта са не само задължителни, но имат и конкретно процедурно значение (чл.10 вр. чл.9 т.4). Независимо от горното, в съобщение на Министерство на енергетиката се твърди, че работата по плана е финализирана и след обсъждането му със синдикатите и народните представители той е изпратен в Европейската комисия. Реално обаче нито е имало обсъждане на текста на плана, който още не е публично достояние, нито то е било обществено обсъждане по смисъла на цитирания регламент. По всяка вероятност съобщението визира срещата на министър Петкова в Парламента на 19 декември 2019, но тази среща то има два същностни проблема: там план не е представен, а е представена презентация за плана; от ЕК едва ли ще пропуснат да отбележат неизпълнението на изискванията за обществени консултации по смисъла на регламента.

За АЕЦ "Белене"

През 2019 бяха предприети конкретни процедурни стъпки по избор на инвеститор, но успешното движение по процедурата не дава отговор на принципни въпроси. Не е трудно да се предвиди, че следващата стъпка от страна на потенциални инвеститори ще бъде търсене на държавни гаранции или дългосрочни договори или други форми на гарантиране на инвестициите т.е. подход, който към момента не е разрешен от Парламента. Същевременно обществената чувствителност по бъдещето на проекта тепърва ще расте. Отделно от това съществуват серия от неясноти, свързани с взаимоотношенията с ЕК, с ядрения риск и др. Без никакви претенции за изчерпателност и прецизност представих на министър Петкова 21 въпроса по темата с уговорката, че не чакам отговор от министерството, но че ако институциите нямат отговори на тях, проектът трудно ще върви напред от процедурна гледна точка. А и под една или друга форма те ще продължат да бъдат поставяни и от потенциалните инвеститори, и от обществото.

По темата "Енергийна ефективност"

2019 не даде отговор на въпроса какво конкретно следва след двата милиарда лева, разходвани по Националната програма за енергийна ефективност. Като се ползват разпространените официално данни за санираните сгради лесно може да се достигне до извода, че на практика тези пари едва ли са съотносими към повече от 2-3% от населението на страната. Та въпросът какво ще има за останалите 97% от българските граждани в областта на енергийната ефективност виси със страшна сила. А като се съди и по публично оповестяваните оплаквания от качеството на извършената работа, тази огромна сума май е зарадвала най-вече фирмите, които доставят стиропор, и тези, които го поставят. Всъщност, от гледна точка на публичността по темата оплакванията са много по-видими от конкретния икономически ефект от програмата – и въпросът, който чака отговор, е защо не се дава официална информация в това отношение.

Принципният проблем по темата обаче е много по-голям – става дума за неразбориите около схемата за задължения за енергийни спестявания в България, която в настоящия си вид трудно може да проработи. Това поставя под риск постигането на резултатите, очаквани от нейното действие както към 2020 г., така и през следващото десетилетие. Проблемите се коренят отново в липсата на политическа и институционална визия и на ясен механизъм за финансиране. И двата фактора са от решаващо значение за ефективното прилагане на Директивата за енергийна ефективност от 2012 г. , от която произтичат основните задължения в тази връзка. Самата директива изисква целите да се изпълняват по разходно ефективен начин - а задължението за осигуряване на адекватно финансиране е на държавата, а не на задължените лица. Темата е повече от важна, но и доста сложна, и изисква експертно, а не политическо решение.

За дългосрочните договори с т.нар. "американски централи"

Въпросите около договорите между НЕК и респ. "Ей и Ес  - 3С Марица изток 1" и ТЕЦ "КОНТУРГЛОБАЛ Марица Изток 3" са периодично подгрявани с искания за предсрочното им прекратяване, при това с немотивирани от юридическа гледна точка твърдения. Класическият рефрен е за недопустима държавна помощ, както и че двете централи са едва ли не закононарушители, които действат против правилата. По традиция не се посочва обаче никаква официална позиция на български или европейски компетентен орган дали има неправомерна държавна помощ – просто защото такава позиция няма. Така твърденията остават без покритие.

Същевременно се забравя, че има правителствено решение за преговори (конкретно с КОНТУРГЛОБАЛ), което по принцип е законосъобразният път – едностранно налагане на позиция няма да сработи в страна – член на ЕС, която е въздигнала правото в основата на общественото развитие. Надявам се, че именно в рамките на такъв тип преговори през 2020 ще се търсят решения, които са адекватни и законосъобразни, а не такива, които могат да увредят инвестиционното реноме на България и да са повод за поредни арбитражни искове срещу страната. Тези решения трябва да отчитат и факта, че централите олицетворяват едни от най-големите инвестиции в България въобще, а не само в енергетиката, както и че използват национален ресурс и осигуряват огромна заетост. Така евентуално незаконосъобразно едностранно прекратяване на договорите ще има много сериозни последици в няколко направления.

За енергийната бедност

Въпросът е особено чувствителен от социална гледна точка, но трябва да намери своето разрешение през социалната, а не през енергийната политика на държавата. През 2020 ще е добре да се направи ревизия на съществуващите механизми за социално подпомагане за енергийни нужди и при необходимост същите да бъдат усъвършенствани.

По темата "административен капацитет"

Без съмнение липсата на достатъчен експертен капацитет засяга и законодателната, и изпълнителната власт, а за съжаление и КЕВР.

През ноември 2019 г. председателят на КЕВР постави публично въпроса за липсата на достатъчно кадри в енергийния регулатор, които могат компетентно да изпълняват възложените на институцията задачи, свързани с прилагането на Регламента за интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (т.нар. РЕМИТ). Това е водещ нормативен акт, въз основа на който се гарантира контрола срещу злоупотребите на пазара. Така въпросът какъв пазар ще се развива след като държавата чрез своите институции не е в състояние да се бори със злоупотребите е особено актуален.

В министерство на енергетиката повече от девет месеца стои непопълнен състава от заместник-министри. Независимо, че заместник-министрите по статут са част от политическия кабинет на министъра, липсата им се отразява пряко върху ефективното функциониране на администрацията.

Съдейки по тъжно изглеждащите резултати от работата на Парламента, този въпрос без съмнение има отношение и към него – изменения на закони на парче, неспазване или откровено заобикаляне на Закона за нормативните актове и на Правилника за организацията и дейността на институцията и др. са само част от илюстрациите в това направление.

Така на практика поради слабия експертен капацитет България се сблъсква с неприятни реалности, които са пряко свързани с развитието на енергийния сектор като:

- неучастие в европейски инициативи (напр. "Въглищни региони в преход", а по темата за бъдещето на въгледобива се чуват по-скоро политически изказвания отколкото експертни решения);

- невъзможност за изпълнение на основни задължения напр. по РЕМИТ;

- проблеми при разработване на официална позиция на серия от важни въпроси в кратко време - типичен пример е подготовката на механизми за капацитет, които се съгласуват с ЕК – а това също трябва да се случи през 2020 г.;

- неизпълнение на законови задължения напр. разработване и приемане на актуализирана енергийна стратегия и др. и др.

И няколко извода

На фона на изложеното се очертава остра нужда от консенсусно обединение около няколко конкретни приоритети за развитие на сектора – те трябва да се подготвят отделно от стратегията, като уточни какви стъпки предстоят и в какви срокове, кои са отговорните институции, по какъв начин ще бъде обезпечено финансиране, ако е нужно такова и т.н. Важността им се предопределя от значението на сектора за икономиката на държавата като цяло – така, подобен програмно ориентиран подход трябва да бъде съотнесен с една по-цялостна програма за икономическо развитие.

Иначе дано през 2020 да стане по-ясно накъде отива енергийният сектор – а видимата липса на административен капацитет за основни дейности поставя въпроса кой ще осигури провеждането на реформите. Същевременно това е свързано и със засегнатата по-горе чуваемост между институциите и гражданското общество, в т.ч. бизнес, НПО, профсъюзи, независими експерти. Докато в оперативен план тази проактивна по съществото си комуникация (най-вече с изпълнителната власт) определено се развива в положителна посока, то на практика списъкът на откритите въпроси като че ли се увеличава.

Да се надяваме, че 2020 ще донесе положителни промени в посочените аспекти.

Славчо Нейков

Експерт по енергийна политика


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Васко да Гама от село Рупча тв филм...
  • 07:40 Телепазарен прозорец
  • 07:55 Денят започва с Георги Любенов
  • 11:00 Туризъм.бг
  • 11:30 Как стигнахме дотук документална...
  • 12:00 По света и у нас
  • 12:30 Бразди
  • 13:00 Иде нашенската музика с Даниел...
  • Сега "Бахамските острови: Тайнствени...
  • 08:00 "Тази събота и неделя" - актуален...
  • 11:00 "Cool...T" - лайфстайл предаване с...
  • 12:00 bTV Новините - обедна емисия
  • 12:30 "Хотел Елеон" - сериал, с.3 еп.16
  • 13:00 "Не можеш да избягаш" - комедия...
  • 15:00 "Истински истории" /п./ -...
  • 16:00 "Мармалад" - токшоу с водещи Радост...
  • Сега "Черна любов" - сериен филм
  • 08:00 "Събуди се" - предаване
  • 11:00 "Съдебен спор" - предаване на NOVA
  • 12:00 Новините на NOVA
  • 12:30 Темата на NOVA
  • 13:00 "Джуманджи" - с уч. на Робин...
  • 15:00 "Семейство под наем" - с уч. на...
  • 17:00 "Съдби на кръстопът" - предаване на...
Пръст от цяла България носят в търновскатата Църква "Св. Никола" от ВМРО Това ще стане по време на тържествената сесия на парламента утре в старопрестолния град