Истината за произхода на гръцката финансова криза

Анализ на Адам Дейвидсън доказва защо топката трябва да се върне в полето на кредиторите

по статията работи: Ралица Илиева | 28.07.2015 | 17:17
Истината за произхода на гръцката финансова криза
БТА, архив

Определено има видно за всеки доказателство за това, че Гърция не е единствено и изцяло отговорна за собствената си финансова криза, пише икономическия журналист за списанието на New York Times.

Доказателството обаче не е особено вълнуващо, а вместо това е приело формата на идентификационен номер GR0133004177. Това всъщност е техническото име на облигационната емисия, продадена от гръцкото правителство на 10 ноември 2009 по време на обществен търг. По време на всеки работен ден, правителствата и компаниите по света организират подобни търгове, които се осъществяват изцяло по електронен път. Именно по този начин те могат да си позволят да вземат заеми.

Инвеститорите по света изписват на клавиатурите си точно определен идентификационен код и след това представят офертата си – какъв размер лихва биха очаквали да получат в замяна на заема. Точно както и при ипотечните кредити и при кредитните карти, колкото е по-рискован заемът, толкова по-висока възвращаемост ще се очаква.

В интерес на истината, облигациите са много по-ценни от акциите когато става дума за финансовия свят, тъй като от тях се определя кои компании и икономики ще се развиват добре и кои ще се сринат. Облигациите са финансов документ, с който правителствата и компаниите дават точно обещание за размера и срока на изплащане на лихви по заем.

Това означава, че облигациите лесно могат да бъдат сравнявани и търгувани. Дадена облигация може да бъде продавана хиляди пъти преди докато не изтече периода й на валидност, с намалена или увеличена цена, като стойността и се променя на база на това как пазарът възприема перспективите на собствениците да я изплатят. Реалната цена на стри облигации непрекъснато се преизчислява, като по този начин се получава ясна информация за относителния риск на компаниите и правителствата, които са ги издали.

Предистория

Когато историците започнат да описват настоящите времена след много години, е логично да ги нарекат именно ''ерата на облигациите''. Тя е започнала още през 1944 към края на Втората световна война, когато са създадени очертанията на сегашната финансова система. Смятало се е, че рационалните математически съждения, а не военните, политически или културни предразсъдъци трябва да определят потока на средствата.

И в продължение на десетилетия светът действително е показал прогрес. Европейските облигации позволили на паричния поток свободно да се движи отвъд териториалните граници, като така страни които са воювали помежду си от хилядолетия, вече са били вплетени в обща финансова система. Облигациите също така са помогнали и на частни компании по-лесно да финансират своите дейности, независимо от началния капитал.

Гърция

Именно през ноември 2009, когато кодът GR0133004177 е бил издаден, инвеститорите са имали основание да смятат, че ще дадат заем с особено висок риск. Гръцкото правителство е искало 7 млрд. евро, които е нямало да бъдат изплатени чак до 2026 година. Всички инвеститори са били достатъчно опитни и от тях се е очаквало да обмислят внимателно на кои облигации ще заложат парите си. Фактът, че са избрали гръцките облигации показва тяхната вяра в способността на гръцкото правителство да продължи да изплаща своите задължения през идните 17 години.

Шокиращ е и процентът на лихвата – 5,3%, който е видимо доста нисък. В интерес на истината, той е само няколко процентни пункта по-висок от този, при който Германия, най-кредитно надеждната нация в Европа, взима кредити.С подобен процент е било очаквано почти със сигурност, че Гърция няма да пропусне плащане.

По всичко изглежда, че инвеститорите е трябвало да вземат по-умно решение още на времето. Гърция, както преди, така и сега, е малка, сравнително бедна и доста аграрна икономика, със съмнителна репутация щом стане дума за спазване на международно признати финансови правила.

Само три седмици преди да бъде взет въпросния заем, новоизбраният гръцки премиер разкри, че предходното правителство е скрило милиарди долари външен дълг от света. Всъщност новият лидер разкрил, че Гърция дължи значително повече пари отколкото стойността на цялата си годишна икономика.

Месец след продажбата на облигации, Moody’s и други агенции за кредитен рейтинг са намалили кредитния рейтинг на страната, въпреки че информацията за финансовото й състояние е била непроменена. По-малко от шест месеца по-късно пък, Гърция вече преговаряше за спасителна помощ от МВФ.

Както се оказва, първоначалният грях за гръцката криза не е извършен в Атина. Случил се е на компютърните терминали във Франкфурт, Шанхай, Лондон и Ню Йорк. И въпреки това, ако ви предложат заем  в размер на 7 млрд. евро с лихвен процент 5,3, вероятно и вие ще го приемете. Онези, които са го предложили със сигурност биха изглеждали като ''умствено нестабилни'', а ако не притежават, а само управляват парите, дори биха били подсъдни.

Малко увеличение в лихвения процент на облигациите обикновено служи за предупреждение на инвеститорите, че дадена компания или правителство стават все по-рискови и не може да им се вярва. Облигациите, сами по себе си, предполагат, че инвеститорите ще са много внимателни и ще са проучили пазара обстойно преди да вложат средствата си.

Последствията

На 17 септември 2008, в късния след обяд, известни икономисти и финансови експерти са говорили при закрити врата за реалната възможност за край на САЩ, на електричеството, индустрията и на демокрацията. Когато започнаха да текат пари по спасителни програми, това беше знак, че е време да се изпълни истинската цел – да се спаси пазара на облигации.

Именно в този момент, естествената същност на пазара на облигации коренно се промени. Преди, стабилността им се подкрепяше и от предпазливостта на хората, които ги притежаваха и търгуваха. Но спасителната програма прекъсна порочния кръг, като даде сигнал, че пазарът на облигации ще бъде в безопасност, дори когато инвеститорите са безразсъдни. Спасителната програма всъщност представляваше пренасочване на средства от останалата част на икономиката към пазара на облигации, точно обратното на това, което трябваше да се случи.

Сега, в моралистичното извиване на ръце над Гърция и нейната неспособност да си плати задълженията, ние виждаме собствениците на облигациите като хора, които непрекъснато очакват, че трябва да бъдат спасявани, защото са неспособни да управляват риска на собствените си облигации.

В разнообразните планове на ЕС за Гърция се очертава една основна линия, която включва трансфер на средства от бедната Гърция към богатите институции, собственици на кредита в Германия.

Институциите, които са купили гръцкия дълг на цена от 7 млрд. евро през 2009 са направили погрешна инвестиция. Дори по онова време, това е било необмислено и рисковано решение, въпреки че те са вярвали, че германците ще спасят гърците.

Това практически означава, че инвеститорите не са изчислявали възможността на Гърция да плати своите задължения с 5.3 %, а по-скоро склонността на немското правителство да помогне на немските банки, които са реалните собственици на дълга.

За да бъдем напълно откровени, хората които са притежавали GR0133004177 са видели как стойността му намалява прогресивно и през 2012, когато гръцкото правителство предоговори и втория си спасителен план, заедно с ЕС и МВФ. Реално, спасителната програма просто прехвърли ефективно милиони евро средства на гръцките граждани на неразумни инвеститори.

Логиката на пазарите на облигации обаче никак не е сантиментална. Ако направиш лоша инвестиция се предполага че ти поемаш сметката. Това е така най-вече поради факта, че ако не платиш цената, ще продължиш да правиш лоши инвестиции. Именно затова единственият начин да се върне историческата роля на собствениците на облигации на пазара е да се върне истинският страх, че може да изгубят парите си, ако вземат грешното решение. В крайна сметка, пазарът трябва да възнаграждава заеми, които са икономически разумни, а не такива, които използват политическа хитрост. 


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега 100% будни /п/
  • 02:45 Култура.БГ /п/
  • 03:55 Домът на вярата Всяко човешко сърце...
  • 04:25 Законът на Дойл тв филм /10...
  • 05:10 Още от деня коментарно предаване/п/
  • 05:40 Телепазарен прозорец
  • 06:00 Денят започва сутрешен блок с...
  • 09:00 По света и у нас
  • Сега "Опасни улици"
  • 02:00 bTV Новините /п./
  • 02:30 "Преди обед" /п./
  • 04:50 "Завинаги"
  • 05:40 "Домашен арест"
  • 06:00 "Трансформърс: Рескю Ботс"
  • 06:30 "Лице в лице" /п./
  • 07:00 "Тази сутрин"
  • Сега Незабравимо
  • 02:30 Завинаги свързани
  • 03:30 Остани с мен /п/
  • 04:30 Госпожа Фазилет и нейните дъщери /п/
  • 05:30 Военни престъпления /п/
  • 06:30 Здравей, България
  • 09:30 На кафе
  • 12:00 Новините на NOVA
Пръст от цяла България носят в търновскатата Църква "Св. Никола" от ВМРО Това ще стане по време на тържествената сесия на парламента утре в старопрестолния град

Анкета