Херпес зостер е често срещано и болезнено състояние

Херпес зостер е болезнена вирусна инфекция, която засяга почти един милион души по цял свят. Тя се причинява от същия вирус, който причинява варицелата - варицела-зостер, или по-скоро е резултат от неговата реактивация дълго време след преболедуването от шарката.

Реактивацията се наблюдава при около една пета (20%) от преболедувалите от варицела, обикновено след навършването на 50-годишна възраст. Вирусът може да прекара в латентно (неактивно) състояние в нервната тъкан на тялото и да се активира много години по-късно.

Боледуващите от херпес са заразни до заздравяването на характерните за състоянието мехури и язви по кожата. Тук е важно да се отбележи, че под риск от заразяване са единствено хората, непреболедували от варицела и неимунизирани срещу нейния вирус.

Увеличен шанс, както за заразяване от херпес, така и за реактивиране на варицела-зостер вируса, има при бременните и хората с понижен имунитет, в това число и страдащите от рак, автоимунни заболявания, хронични белодробни и бъбречни заболявания, състояния след трансплантация на органи, придружени от прием на имунопотискащи препарати.

В зависимост от това кои нерви са засегнати, болезнените симптоми на херпес зостер могат да произлизат от различни части на тялото. Преди появата на самия характерен обрив, не е изключено да има пристъпи и на отпадналост, умора, гъделичкане, сърбеж.

Няколко дни след това се появява лентовиден обрив на мястото на болката, който преминава в мехурчета. Най-често обривът засяга гърдите и/или на гърба. Задължително е да се потърси медицинска помощ при появата на мехури по лицето, особено ако са в близост до очите, защото има риск от загуба на зрението.

Мехурите се пукат в рамките на няколко дни и се превръщат в отворени рани, които са заразни. Самите язви обикновено завяхват до 7-10 дни, а обривът преминава изцяло най-късно след месец.

За щастие, на пазара вече има противовирусни лекарства за лечението на херпес зостер. Те не унищожават вируса напълно, но спомагат за забавянето му и ускоряват възстановяването. Колкото по-рано започне техният прием, толкова по-ефективно е лечението с тях. Понеже състоянието може да бъде много болезнено, пациентите могат да се нуждаят и от успореден прием на болкоуспокояващи медикаменти.

Повечето хора с херпес не страдат от усложнения, но има 10% шанс от развитието на т.нар. постхерпетична невралгия - оставане на болката след отшумяването на обрива. Това състояние може да продължи няколко месеца, а в редки случаи - до година.