Изследователи от германския институт "Макс Планк" в Дрезден са извършили пробив в криптирането на пароли, вдъхновени от физичната теория на критичните явления.
За целта изследователите разделили паролите на две части. Първата част била лесна за запомняне поредица от символи, която впоследствие те криптирали в CAPTCHA–изображение, което компютрите дешифрират много трудно.
Компютрите понякога използват груба сила – в тези случаи хакването на паролите става чрез изпробването на всички възможни символни комбинации за разпознаването им. За защита в този случай най-често се използват тъй наречените CAPTCHAs (Completely Automated Public Turing test to tell Computers and Humans Apart). Това са картинките с разкривени и често нечетливи букви, които въвеждаме при регистрацията или влизането в акаунта си заедно с паролата.
Силата на CAPTCHA е в това, че те за лесно четими за хората и много трудно разпознаваеми за автоматичните компютърните програми за разбиване на кодове. Въпреки това днес все по-често кибер-престъпниците успяват да създадат софтуер, който да разчита автоматично CAPTCHA и да разбива паролите.
Проблемът стимулирал физиците от Дрезден да комбинират паролите и CAPTCHA по напълно нов начин. Те създали система, която не генерира нова картинка всеки път при използване на паролата, а използва закодирана дума в изображението, която може да бъде дешифрирана само с парола. За допълнителна защита те криптирали тази парола с комбинация от символи.
И това не е всичко. В случая защитеното CAPTCHA-изображение представлявало моментна снимка на динамичната хаотична система на Хамилтониат в две измерения. Хаотичните движения на тази система направили първоначалното изображение на думата в CAPTCHA неразчетима. В последствие изображението било кодирано с комбинация от символи – така в крайна се получила защитената с парола Captcha или p-CAPTCHA.
Тъй като в случая хаотичната промяна на оригиналният образ на CAPTCHA е детерминирана, това означава, че цялата процедура може да се обърне благодарение на първата част от паролата, известна само на потребителя, която на всичкото отгоре е максимално проста, т.е. удобна за потребителя.