Бунтът на съдиите - чашата преля

Безпрецедентен протест се състоя днес у нас – протест на съдиите. Колкото и да се рови човек из историята, трудно може да намери някакъв друг подобен случай, поне в цивилизованите страни, към които България има претенцията да се числи. (Адвокати и съдии например протестираха в Пакистан преди няколко години.)

И то – протестът на съдиите беше срещу действията на върховния контролен орган в системата – Висшия съдебен съвет. И се състоя пред сградата му.

Поводът – дисциплинарното уволнение на съдия Мирослава Тодорова, която е и председател на Съюза на съдиите в България. Съдия Тодорова обаче е лицето не само на съюза, но и открито си позволи да критикува работата на Висшия съдебен съвет. Освен това води и дело за клевета срещу вътрешния министър Цветан Цветанов.

От своя страна ВСС дисциплинарно уволнява Мирослава Тодорова с мотива, че е забавила писането на мотивите към свои дела.

Решението на ВСС взриви недосегаемото спокойствие и тишината, които царят по принцип по коридорите на съдилищата в България. Ехото от този гръм прескочи и в Народното събрание, та дори и в президентството.

Изказаха се лидери на политически партии и парламентарни групи. Неправителствени организации бяха категорични, че дисциплинарното уволнение е политическа поръчка.

От своя страна от ВСС реагираха, че с това уволнение показват, че никой не е недосегаем, и предупредиха, че и други съдии, забавили дела, могат да бъдат наказани. Или са наказани – имена, факти, вид наказания не бяха предоставени.

Подкрепата, която съдия Мирослава Тодорова (може би и без да иска) събра, е голяма. Самата тя ще обжалва решението, като дори и министър Диана Ковачева поиска то да бъде преразгледано.

Добре, хубаво, тук може да се съгласим, тъй като при такова повсеместно бавене и разтакаване на всякакви дела с години със сигурност грешката е системна.

А не лична, за да се търси отговорност конкретно от един съдия. И то точно от този, който критикува системата. И вътрешния министър Цветан Цветанов.

Уволнението нито на Тодорова, нито на някой друг ще забърза съдебните дела, ще направи по-качествено и обвинението, и присъдите. Това не може да направи и уволнението или наказването на сто съдии. Дори и това няма да спести и хилядите евро, които държавата (т.е. всички ние – данъкоплатците) плащаме за осъдителните присъди в Страсбург. И това са осъдителни присъди не над обикновения български гражданин, а над съдебната система, прокуратурата и МВР.

Тези пари би трябвало да бъдат плащани от бюджета на съответните ведомства, заради които България е застанала на съдебната скамейка в Страсбург.

Протестът на съдиите днес пред и срещу Висшия съдебен съвет обаче също не е непорочен. И то не само защото съдия Мирослава Тодорова действително се е забавила с работата си – нещо което тя признава. А защото протестът е "да се спаси един от нашите".

Този протест замириса от въпроса – защо улицата пред Висшия съдебен съвет остана празна, по време на скандала "Красьо Черния", който търгуваше с магистратски назначения, или с имотите по Черноморието, закупени от близки на висши магистрати за жълти стотини.

Защо и двата случая – като и в двата бяха замесени имена на членове на Висшия съдебен съвет – не достигнаха доникъде: И Красьо Черния излезе от съдебна зала чист като носна кърпичка, и въпросните магистрати не бяха засегнати изобщо или бяха оправдани (апропо – Веселин Пенгезов, оправдан от съда в сагата с имота на името на дъщеря му, е вносител на предложението за наказание на Мирослава Тодорова).

До този момент съдиите мълчаха и кротко и бавно бързаха с делата си, много от които не стигаха доникъде – или поне такова е впечатлението на цялото общество от съдебната ни система. Репликата "нека да се произнесе съдът" в последните години все по-често означава "никога".

Защо обаче чак сега съдиите излязоха на улицата пред сградата на Висшия съдебен съвет, когато предстои смяна на мандата и избор на нов главен прокурор.

И дали ако ВСС не преразгледа тихомълком решението си за наказание на Мирослава Тодорова, призивите за реформиране на системата, които и без това се чуват все по-рядко и то основно като препоръка от страна на Европейската комисия, няма да са само буря пред затишие.