Даниела Тодорова и морето от хартиени възможности

Тазгодишният Фестивал на хартиеното изкуство вече тече, а в рамките му ще видим редица интересни събития, свързани с театъра, с младите таланти и като цяло с модерното изкуство. Даниела Тодорова, единият от създателите на фондация "Аматерас”, организатор на фестивала, ни разказа повече за програмата, за българските таланти и шансовете младите творци да отидат да работят в чужбина.

През годините хартията се превръща от носител на информация в материал, от който се правят произведения на изкуството. Как се случва това?

- В миналото хартията е използвана основно като средство, върху което човек изразява идеи и мисли. Съвременният свят отвори врати за хартията като обект, който сам по себе си може да говори, който има собствен визуален език. В този смисъл има много голяма революция в третирането и представянето на хартията. Изведнъж се оказва, че хартията може да се превърне в гигантско произведение. Подобни инсталационни форми се правят предимно в градска среда от велпапе. В Италия има събития, на които се показват такива творби. Ние имаме амбиция следващата година на Международното хартиено биенале да представим неща и в чужбина. Проблемът е, че опазването в градска среда се оказа много сложна задача.  

Освен участието в Международното биенале, какви други цели си поставя фестивалът?

- Идеята на фондацията и на екипа, който работи по фестивала, е всяка година да имаме ново лице. Задължително всяка година фестивалът символично се ражда с откриването на годишната изложба/конкурс за изкуство от хартия малък формат "Аматерас”, тъй като идеята за фестивала дойде от това събитие. Аматерас е японската богиня на слънцето и на практика тя точно роди фестивала, както едно слънце ражда живот. Ето защо за нас е важно всяка година фестивалът да бъде откриван именно от тази изложба. Идеята ни е всяка година това международно събитие да има различен формат.

Ние искаме чрез езика на красотата, на духовните послания, на естетиката, която носим, да обърнем внимание на изкуството и да ни видят с други очи.

Театърът има специално място в програмата на Фестивала на хартията. Как театърът намира място в света на хартията?

- Тази година в раздела "Хартията в театъра” наблягаме на представления и сценографии, които работят в тази посока. Обикновено сценографите остават в сянка, когато става дума за представления. Ето защо искахме да извадим под светлините на прожекторите нашите колеги, които имат доста трудна професия.

В програмата присъстват редица събития, в които са замесени студенти от НАТФИЗ. Разкажете повече за проектите си с младите автори.

- Студентите също представляват отделен раздел от фестивала. Това е така наречената "Хартиена Арт Академия”, която искаме да преминава през фестивала, но и да се развива като самостоятелен проект защото смятаме през годината да каним лектори от различни държави. Тази година например сме поканили Чармиън Полак, която е журьор на годишната изложба "Аматерас”.

Споделете имена на млади автори, които са Ви направили силно впечатление?

- Ние имаме сертификат за най-млад автор, който тази година отиде при Николай Терзиев. Николай е изключително пристрастен към хартиеното изкуство и следва в НАТФИЗ. По този начин той покрива много от звената във фестивала, за които говорим. Когато един човек е технически подготвен, оттук нататък за него няма граници. Ако има въображение и е свободен по дух, т.е. не се опитва да бъде комерсиален, от това по-прекрасно няма. Затова вторият ни важен фокус извън театъра са младите хора. За нас е много важно да покажем, че светът е твърде широк и че морето от възможности може да бъде щедро точно към нас.

Българските автори имат ли повече изяви в чужбина, свързани с хартията?

- Аз много се радвам, защото благодарение на годишната изложба малък формат, доста български автори осъществиха връзка със Световната асоциация за хартиено изкуство. Тази асоциация организира много събития, на които се обявяват млади автори и международни изложби, които се случват в момента.Това е един форум, в който много от артистите започват да установяват контакти помежду си. Ние много се радваме, защото сме медиатори в тази ситуация. Искаме да сме отворени, да даваме възможност на хората да се развият, да отидат някъде, да се покажат.

Не се ли страхувате, че ако в чужбина харесат някой наш автор, той ще предпочете да остане там, защото в България това изкуство не е достатъчно популярно и ценено?

- Не се страхувам. Това е свободен избор, който всеки сам трябва да направи за себе си. Когато отидеш някъде и кажеш с гордост, че си българин, че живееш в България, обичаш културата и родината си, тогава хората много те уважават. Когато обичаш и цениш мястото, от което идваш, те гледат с друго око. Много лошо впечатление прави, когато говориш лошо за родината си. Това означава, че не уважаваш и себе си, и родителите си.