Днес  (5)  |  Вчера  (26)  |     |   

Христо Стоянов пред iNews: Човек не умира за Родината, човек живее за нея!

Голямата ми страст - картините, един ден ще се слеят с голямата ми любов Габрово, сподели писателят, който дарява колекцията си на родния си град

по статията работи: Екип iNews | 25.04.2019 | 10:30
Христо Стоянов пред iNews: Човек не умира за Родината, човек живее за нея!
Фейкбук
Повече за:

Предни дни се състоя премиерата на поредната книга на писателя Христо Стоянов "Некролози и други многоточия… по българия”. Освен това той обяви, че дарява съкровищницата си от картини, графики и скулптури от известни български творци на родния си град Габрово. А на 7 май Христо Стоянов открива едномесечна изложба с предметите на изкуството, които завещава на града.


 

- Дарявате цялата си уникална колекция от картини на родния си град Габрово. От какво е продиктувано това Ваше решение?

- Точната дума е "Завещавам"… С идеята тази колекция да не се превърне в даденост, а да се развива. Да расте и след смъртта ми. Искам тя да даде началото на една сериозна галерия, на музей на съвременното изкуство в България. А защо на Габрово. Първо Габрово е родният ми град. Второ, тука минава и географският център на България. Трето – по-голяма част от авторите в колекцията са родени и живеят в провинцията. Провинцията е това, което захранва с дух столицата. Време е да покажем именно в провинцията това, което България има. Знаем как са създадени и Третяковската галерия, и Ермитажа, и Лувъра… Всъщност, големите музеи са създадени от частни дарения. За съжаление, частните дарения в България не са дали основа на един сериозен музей, за разлика от чужбина. Светлин Русев навремето дари на Плевен голяма част от колекцията си. Някой да е чувал в него да има попълнения, да се развива по някакъв начин. Ето, това не искам да се случва. И се радвам, че Габрово сега има кмет като Таня Христова, която има отношение към изкуството – все пак е филолог по образование.

- Не Ви ли обвиняват в нарцисизъм заради тази дарителска инициатива?

- В какви ли не неща съм обвиняван. Ще преживеем още едно обвинение. Мене са ме обвинявали и в съдебни зали – и оттам съм излизал невиновен. В България са свикнали да се ровят в чаршафите на хората.

- Какво включва дарената от Вас колекция?

- Картини, графика, скулптура. Майстора, Светлин Русев, Златю Бояджиев, Сули Сеферов, Владимир Киров, Бойко Колев, Ивайло Мирчев, Свилен Блажев, Валентин Узунов, Чавдар Петров, Гиколай Ангелов- Гари, Ели Ангелова, Вихра Григорова, Никола Манев, Валентин Старчев, Теофан Сокеров, Стоян Стоянов-Течи, Стоимен Стоилов, Веселин Дамянов-Вес, Димитър Каратонев… Десетки още… Най-хубавото обаче е това, че от по-голямата част от авторите в колекцията се обхващат периоди от тяхното творчество. Така е примерно със Сули Сеферов – от ученически работи до най-новите… Това вече е сериозно нещо. Реално погледнато, в колекцията влизат отделни колекции на авторите…

- Не Ви ли е мъчно да се разделяте с някои подарени картини от приятели художници – все пак те са носители на скъпи спомени и емоции...

- Аз не се разделям. Защото още няма отредено пространство за тях. В момента им търсим дом в Габрово. При това те трябва да бъдат гледани, а не забити в някакъв склад или депо. Тяхното място е на стената. В живо пространство. Ако ги натикам в депо и ги гледам само аз не е ли по-цинично. Както и след смъртта ми да бъдат разделени и разпродадени. Защото такава е съдбата на частните колекции в България – разпродават се. И то обикновено става от наследници, които не знаят какво продават. Пък и има ли значение дали знаят или не знаят какво разпродават, след като не го обичат. Това, което правя, е отговорност пред авторите. Тези картини са ми подарявани и нямат парично измерение. Би било цинизъм ако някой ги разпродаде.

- Как реагираха децата и съпругата Ви – не се ли сърдят?

- Спокойно. Щастлив съм, че имам такава жена. Дори за Габрово ме насочи тя. Каза: "Мястото на тази колекция е в Габрово, защото зная как обичаш родния си град"… Т.е., голямата ми страст - картините, един ден ще се слеят с голямата ми любов Габрово. Така се получава страстна любов, нали. Те просто са родени един за друг. А децата ми нека да ходят там, да се възхищават. И да казват: "Ето, това е баща ни"… Защо трябва да се разхождат по гробищни паркове? По-добре е да влязат в галерия, отколкото в гробище, нали. Да заведат децата си в галерия, внуците… Сега не влизат, поне тогава да го направят.

 - Смятате ли, че Габрово е променен като град? В каква посока?

- Таня Христова се оказа много добър кмет. Габрово е заприличал на цветна градина. На една поляна в гората. Когато го напуснах през 1969 година Янтра и Паничарка течаха с води с цвета на дъгата. Ама мръсни цветове. Сега дъгата се е разляла из градинките, кръгови движения… И същевременно – същите сгради. Съхранява се духът на Габрово. Хем се променя, хем не можеш да се объркаш, защото всъщност на тази промяна габровци и викат разхубавяване. Като момиче, което расте пред очите ти и постепенно се превръща в девойка. Няма такъв град, повярвайте. И то без грим. Да. Габрово става все по-уютен град. Наистина Таня Христова има визия за Габрово. Няма го онова изтърбушване, характерно за други градове в България. Разрушаването на паметни сгради, за да се направят на тяхно място молове или стъклено-бетонни чудовища. Те са в периферията и не са застрашаващи. Ама трябва да се влезе и да се види… Всъщност, това, което Таня прави е заразително. Зарази ме и мен.

- Скоро се състоя премиерата на най-новата Ви книга "Некролози и други многоточия… по българия”. Кои са некролозите и на какво сложихте многоточие?

- В случая некрологът също е многоточие. Защото и смъртта е нещо продължаващо. Вътре има един текст. Човек не умира за Родината, човек живее за нея. Смъртта просто е естествен край на живота. Но човек не остава в паметта на хората със смъртта си – тя винаги е унизителна. Човек остава в паметта на хората с това, което е направил приживе. С живота си остава в паметта на хората. Смъртта просто е онази линия, която прекрачваш, за да станеш безсмъртен. Да влезеш в безсмъртието. Заради това трябва да си даваме сметка как живеем, а не как ще умрем. Всеки може да влезе в безсмъртието. Без героически пози и изхвърляния. Ботев влиза не с онзи куршум на връх Вола, а с живота си, който го довежда до този връх. И аз правя своите малки безсмъртия – децата си, книгите си, колекцията…

- Слагате ли точка? На какво?

- Човек започва с точка. Започва като точка. И се разширява постепенно до размерите на човечеството. До размерите на Вселената. Одисеас Елитис в едно свое есе казва, че има два начина да се затвори кръга. Единият е да го обиколиш по периферията, стигайки до изходна позиция. Другият е да бъдеш точка в този кръг и постепенно да се разширяваш до неговите размери. Аз избрах вторият начин. Имам и такова есе. "Борба за самочувствие или овладяване на пространството"…

 - Има ли морал в българската култура и култура в политиката?

- Има, разбира се. И това е моят морал. Всеки мери със своите морални императиви – те включват възпитанието от детство до последния ти миг. Дантес има също свой морал. И сблъсъкът между морала на Пушкин и морала на Дантес произвежда… смъртта на гения. Няма рецепта за морал. Има етични норми, които изграждат морален императив. А, относно политиката… Понякога, за съжаление хора, които нямат държавническо мислене, се опитват да дават оценки. Като журналист можеш да мислиш по един начин, но в политиката има приоритети. Приоритетите на Корнелия Нинова не са приоритетите на Държавата. И всичко заприличва на клюкарница. Не може да замеряш противника с екскременти и да останеш чист – нали използваш ръцете си за хвърляне. А то пръска, нали… Както казваше баба ми: "Когато волът рие с рогата си, хвърля на гърба си"…

- Защо изписвате България с малка буква?

- Само в заглавието… Ами, защото я превърнаха в нарицателно. България не е граматика, а начин на живот. Не може тези, които я напуснаха да ме учат как да я пиша, как да я живея тази България. Баба ми бе неграмотна, но заряза с дядо ми имоти, родно място в Западните покрайнини и влязоха в голямата си Родина. Баба ми не знаеше не само с каква голяма, или малка буква се пише България. Тя дори не знаеше как се изписва, защото бе неграмотна. Но живя за България. Знаете ли колко граматици са убивали България, и колко неграмотни са я спасявали…

- Кое е по-трудно - да кажеш истината, или да си част от тази истина?

- Най-трудно е да си човек. Когато си човек, истината върви с теб. И, когато казваш истината, ти си част от нея. Не истината да е част от теб, ти да си част от истината. Да си я превърнал в кауза. И ако си част от истината никак няма да ти е трудно да я кажеш. А тези, които отделят истината на това, което се казва, от това, което са те, още не са стигнали до нея. Не намеквам нищо – просто въпросът ми е странен. От Вас зависи дали ще го пуснете този отговор. Това е тест…

- Преди няколко дни написахте гневен пост срещу журналистическата гилдия. С какво бе предизвикана реакцията Ви?

- С какво ли не. С какво ли не… Просто такова нещо май престана да съществува. Огледайте се в публичното пространство – отвсякъде те гледат очичките на Калин Терзийски и неговият медиен близнак Митьо Пищова. Съжалявам, че трябва да го кажа. По един и същи начин умират или не умират през ден, през два. Алкохолът като повод за поява в медиите – или го спираш, или го почваш заплашително. Ами Божана Апостолова, ами Стефан Цанев… Които заплашват с мълчание. Или пък, че няма да издадат някого… През същото това време… Те непрекъснато са взимали от България, но я пишат с главна буква. А какво дадоха на България – клетви за вярност пред Партията, графомански текстове, непознаване на българския език – не граматиката, езика не знаят… Ама аз съм ги писал тези неща в "Некролози и други многоточия по българия"… Защо трябва да се повтарям. Просто в България все по-често се посяга на медийни продукти, не на литературни текстове. Разликата е като тази между сиренето и млечния продукт… Просто медиите, поради литературна неграмотност произведоха в писатели удобни продукти. Такова им е нивото, такова налагат. Не може вчерашни пикли, които се чудят все още по коя жица точно е дофтасала една българка да накърми бялата лястовица, да разберат кое е литература и кое не е. Няма я вече литературната критика – има няколко пиара, които получават някакви жълти стотинки от няколко издателства. Не може единственият, осъществил аутодафе на книга – Едвин Сугарев и изгарянето, публично при това на "Фашизмът" пред Президентството – да определя с цялата си клакьорска клика кое е литература, и кое не е… Но медиите вървят след тях. Защото медийният продукт е като млечния продукт – по-евтиничък е и не се налага да му четеш "Е"тата, нали… Безграмтни медии – много…

 

Интервю: Екип iNews.bg


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Следваща спирка - кино Одеон...
  • 15:15 Господин Селфридж 2 тв филм /10,...
  • 16:00 Господин Селфридж 3 тв филм /1...
  • 16:50 Частните музеи в Чехия: Музей на...
  • 17:00 Как да правим изумителни снимки?...
  • 17:30 Арена Спорт
  • 18:30 Спорт ТОТО
  • 19:00 Стани богат тв игра
  • Сега "В добра компания" - комедия,...
  • 15:20 "Делфинът Бърни" - екшън, комедия,...
  • 17:00 "120 минути" - публицистично...
  • 17:50 Спорт тото
  • 18:00 "120 минути"
  • 19:00 bTV Новините - централна емисия
  • 19:25 bTV Репортерите
  • 20:00 "България търси талант" -...
  • Сега "Запечатано с любов" (премиера) - с...
  • 16:00 "Съдби на кръстопът" - предаване на...
  • 16:55 Неделята на NOVA - публицистично...
  • 19:00 Новините на NOVA - централна емисия
  • 19:20 Темата на NOVA
  • 20:00 "Невероятният Спайдърмен" - с уч....
  • 22:50 "Отряд обирджии" (премиера) - с уч....
  • 01:00 НАЦИОНАЛНА ЛОТАРИЯ /п/
Пръст от цяла България носят в търновскатата Църква "Св. Никола" от ВМРО Това ще стане по време на тържествената сесия на парламента утре в старопрестолния град

Анкета