Откритието на яйца на паразити, причиняващи шистозомиаза, в гроб на 6200 години в Сирия, може да е най-ранното свидетелство, че първите напоителни системи в Близкия изток са допринесли за масовото разпространение на болестта, предаде Reuters, позовавайки на резултатите от изследване на международен екип от археолози и биоантрополози.
Шистозомиазата, известна още като билхарциоза или охлювна треска, е паразитна болест. Причинява се от плоски червеи, обитаващи кръвоносните съдове на пикочния мехур, бъбреците и червата. Инфекцията, чиито симптоми включват треска, обриви, коремна болка, повръщане и парализа на крайниците, може да доведе до анемия, бъбречна недостатъчност и рак на пикочния мехур. Възрастните паразитни червеи, пренасяни от охлюви, могат да живеят в тялото на приемника с години. Паразитите попадат в човешкото тяло през кожата, когато хората газят или плуват в топли води, обитавани от сладководни охлюви. По данни на Световната здравна организация болестта засяга близо 240 милиона души по света.
Авторите на настоящото проучване под ръководството на Пиърс Мичъл от Кембриджския университет, допускат, че разпространението на паразитното заболяване е свързано с въвеждането на напоителни системи в древна Месопотамия - регион между реките Тигър и Ефрат.
"По времето, когато древните общества за пръв път са използвали напоителни системи, съоръженията са били голям технологичен пробив. За него обаче хората са платили висока цена - повече заболявания", казва Гил Щайн от Чикагския университет, друг член на изследователския екип. Заради новото технологично съоръжение земеделците са прекарвали много време в топлата вода - идеално условие за паразитите да прескочат у човека, допълва БТА.
Авторите на настоящото проучване са открили паразитни яйца в гроб на 6200 години в Сирия - на мястото, където са се намирали тазът, червата и пикочния мехур на погребания човек.
Изследователите са взели и контролни проби от местата в гроба, където са се намирали главата и краката, но в тях не са намерени яйца на паразити. Това изключва възможността за скорошно заразяване на мястото с паразити.
Досега за най-ранното подобно откритие се смятаха яйца на паразити, причинители на шистозомиаза, намерени в египетски мумии на 5200 години.