Покушението срещу Георги Марков - отмъщението на БКП

Днес се навършват 34 години от покушението срещу големия писател и дисидент

по статията работи: Андриян Георгиев | 07.09.2012 | 10:15
Покушението срещу Георги Марков - отмъщението на БКП
Архив

"Култът към личността в България пристигна със самолета, с който дойде Георги Димитров. Никога преди това нашата страна не е била свидетел на такъв вулгарен маскарад на човешкото унижение. На изграждането и насаждането на култа трябва да се гледа изключително като на част от общото явление, духовно и физическо, с което се целеше сриването на самостоятелността, човешкото достойнство и самоуважението на всеки отделен българин. Култът за огромното мнозинство от нашия народ не бе израз (с изключение на шапа партийни фанатици) на фанатична почит, страстна вяра или безкрайна привързаност, а на страх. За много хора произнасянето на думите "нашият любим учител и вожд, бащата на цялото прогресивно човечество, другарят Сталин", беше нещо като ваксина срещу терора." - Из "Задочни репортажи за България" 

 

Днес (7 септември) се навършват 34 години от покушението срещу големия български писател и противник на съветския комунизъм, инсталиран след 1944 г. у нас, Георги Марков. Убийството е извършено в Лондон от агент на Държавна сигурност. Покушението остава в историята като "Българския чадър".   

На 7 септември 1978 г. (рождения ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста Ватерло в Лондон над река Темза до автобусна спирка, пътувайки към работното си място в Би Би Си.

На това място изведнъж Марков почувствал пронизителна болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който взима чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. 

Когато пристига в редакцията на Би Би Си, Георги Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на "ужилването", като болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер той развива треска и е приет в лондонската болница "Сейнт Джеймс", където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978 г.

По причина, че Марков е враг на комунистическия режим в България, и подозренията, които споделя с докторите в болницата, че може да е бил отровен, Скотланд Ярд назначават подробна аутопсия. Криминалните патолози откриват сферично метално топче, забито в прасеца на Марков.

Топчето е с диаметър 1.52 мм и съставено от 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 мм, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки мехур, който задържа отровата в кухините на топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло).

След като топчето е изстреляно по Марков, "захарните тапи" се разтопяват, отпушват каналчетата, и после рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицина няма противоотрова.

Преди този последен и за съжаление успешен опит, агентите на Държавна сигурност с помощта на КГБ правят два други неуспешни опита за убийството на Марков.

По света случаят се запомня като "Убийството с чадър", като физическият убиец е Франческо Гулино, с агентурно име "Пикадили", сътрудник на Държавна сигурност. 

Десет дена преди убийството на Георги Марков, подобно покушение е извършено срещу Владимир Костов – също дисидент и журналист от радио "Свободна Европа”, в метростанция в Париж. Открит е същият вид топче в неговата кожа. Костов оцелява по чудо. 

Олег Калугин и Олег Гордиевски, бивши високопоставени служители в КГБ, потвърждават след падането на Желязната завеса, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство, въпреки декларираната от страна на няколко поредни български правителства готовност за установяване на истината за убийството. 

В британския документален филм The Umbrella Assassin ("Убиецът с чадъра"), се разкрива, че основният заподозрян Гулино е жив и здрав и все още пътува свободно из Европа. 

Георги Марков работи като писател и сценарист в комунистическа България, но през 1969 г. решава да изостави привилегирования си живот и в името на свободата бяга от България.

След като емигрира на Запад, той започва работа като радиоводещ в Би Би Си, "Свободна Европа" и "Дойче веле". В репортажите си той изключително убедително разобличава недъзите на комунистическия режим. Смята се, че това е причината БКП да реши да го ликвидира.

Роден е на 1 март 1929 г. в Княжево (София). През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия (днешната НГДЕК), а след това следва индустриална химия. Работи като инженер-технолог и преподавател в техникум.

На 19 години заболява от туберкулоза, което налага дългото му лечение в санаториуми. Там прави и първите си литературни опити. През 1957 г. издава "Цезиева нощ". Скоро на бял свят се появява и романът "Победителите на Аякс" (1959) и два сборника разкази и новели (1961).

През 1962 г. издава романа "Мъже", с който спечелва годишната награда на Съюза на българските писатели (СБП) и впоследствие е приет за член на СБП. Започва работа към издателство "Народна младеж".

Сборниците разкази и новели "Портретът на моя двойник" (1966 г.) и "Жените на Варшава" (1968 г.) го утвърждават като един от най-талантливи писатели по това време. Пише и редица пиеси, но повечето от тях са свалени от сцена от цензурата: "Да се провреш под дъгата", "Асансьорът", "Атентат в затворената улица", "Комунисти", "Аз бях той". Романът "Покривът"(1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод "Ленин", а пиесата "Комунисти" (1969) не е играна поради документалния характер на комунистическото партизанство преди 1944 година в нея.

Марков е един от авторите на сценария на първите серии от популярния сериал "На всеки километър", като създава образа на умния полицай Велински. След като бяга от България името му е свалено от надписите на филма и не е включено в указа за удостояване на авторите с Димитровска награда.

През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му "Аз бях той" (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата не получава разрешение. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната и заминава за Италия при брат си, който живее там.

Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да остане завинаги, особено след като през септември 1971 г. не получава подновяване на задграничния си паспорт.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП. На 27 декември 1972 г. е осъден от комунистическия съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като "невъзвръщенец". Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име "Скитник".

През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му "Да се провреш под дъгата", а в Единбург пиесата "Архангел Михаил", написана на английски, печели първа награда. Романът "The right honourable chimpanzee" ("Достопочтеното шимпанзе"), написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно.

На 5 юли 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк. Една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна (и тримата на снимката). 

От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите "Задочни репортажи" — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио "Свободна Европа". Критиките, отправяни към недостатъците на комунистическия строй и лично към Тодор Живков стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В родината му публикуването на "Задочни репортажи за България" става възможно едва през 1990 г.

През 2000 г. е награден посмъртно с орден "Стара планина" — първа степен "за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим".


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега По света и у нас Информационна...
  • 08:45 Култура.БГ културно-информационен...
  • 09:45 100% будни предаване за...
  • 10:45 Константин Философ тв филм /4...
  • 11:40 Телепазарен прозорец
  • 12:00 По света и у нас информационна...
  • 12:30 Стани богат тв игра/п/
  • 13:30 Бързо, лесно, вкусно /п/
  • Сега "Тази сутрин" - информационно...
  • 09:30 "Преди обед" - токшоу с водещи...
  • 12:00 bTV Новините - обедна емисия
  • 12:30 "Шоуто на Слави" /п./
  • 13:30 Премиера: "Втори шанс" - сериал,...
  • 15:00 Премиера: "Шест сестри" - сериал,...
  • 16:00 Премиера: "Сестра Бети" - сериал,...
  • 17:00 bTV Новините
  • Сега "Здравей, България" - сутрешен блок
  • 09:30 "На кафе" - предаване на NOVA
  • 12:00 Новините на NOVA
  • 12:30 "Моят живот" - сериен филм, сезон 2
  • 13:30 "Остани с мен" (премиера) - сериен...
  • 15:00 "Прости ми" (премиера) - сериен филм
  • 16:00 Новините на NOVA
  • 16:10 "Плюс - Минус" - публицистично...
Пръст от цяла България носят в търновскатата Църква "Св. Никола" от ВМРО Това ще стане по време на тържествената сесия на парламента утре в старопрестолния град

Анкета