Проф. Иво Христов: Простичката истина е, че реалните решения не се взимат в Парламента

НС се ползва като удобна боксова круша за населението, категоричен е Иво Христов, който сам реши да зареже депутатството

по статията работи: iNews.bg | 22.10.2021 | 12:00
Проф. Иво Христов: Простичката истина е, че реалните решения не се взимат в Парламента
Facebook
Повече за:

Какъв е погледът към политическия живот на един професор, който е бил 5 години депутат и по свое желание не иска повече? Що за формации са българските партии? Модерно ли е българското общество? Защо хората у нас масово не желаят да се ваксинират? За всичко това разговаряме с професор Иво Христов, пише в-к Труд.

- Напуснахте парламента след 5 години депутатстване, професор Христов. Съпартиецът ви Таско Ерменков ви приветства с "добре дошъл в нормалността". Толкова ли е ненормално да си депутат в България? Какво ще правите "отвъд депутатството", както написахте?
- Както се казва, има живот и след смъртта. В случая - както е имало живот преди депутатството, така ще има и след това. Разбирам, че трендът е обратния - куцо и сакато се се стегнало да влиза в парламента, освен всичко останало, да си осигури и прехраната, защото за друго не стават. Ще се справя и извън парламента - живял съм и преди това, ще ме бъде и след това. Сега вече сериозно. Пет години се нагледах на такива неща... Аз не съм имал никога завишени очаквания от българския парламент, защото съм работил там като експерт в разните комисии дълги години, но това е съвършено различна социална роля - едно е като експерт, друго е като действащ депутат. Съвършено накратко - българският парламентаризъм е декор, зад който липсват базови предпоставки, за да бъде той действен наистина. Това е дълга приказка - как например няма предпоставки за политика в България. На трето място, българският парламент - и тук малко камъни в градината на медиите - съзнателно за тези 30 години беше преекспониран - мързеливи депутати, говорилня, кюфтета и т. н., за да се прикрие простичката истина, че всъщност реалните решения не се взимат в парламента. И той служи като удобна боксова круша за населението.

- Добре де, но в последните два скоропостижно заминали с и парламенти самите депутати го определяха като маймунарник, лудница. Не дадоха ли те своя значителен принос за имиджа на парламента и за това да има най-нисък рейтинг от държавните институции?
- Да доразвия вашата мисъл. Има втори етаж във въпроса, който много добре пасва на широките авторитарни нагласи на огромна част от населението. Ще го кажа директно - ами хубаво, дайте да закрием тогава парламента и партиите, защото те били вредни. Това го играхме. Ами да го кажат директно. Но тъй като никой не иска да го направи, какво искаме - искаме авторитарната силна ръка, която ще ни облекчи от необходимостта да взимаме решения за собствения си живот? Едно време преди 30 години за всичко беше виновен Тодор Живков. Това показва цялостният инфантилизъм на обществото. Пак казвам - то не е готово изначално за парламентаризъм. Българското общество е предмодерно, а политиката, парламентаризмът, политическите партии - това е характерно за развития модерен свят. България не е такава. Така че всички ефекти, които виждаме тук и които се субективизират по един или друг начин, зад тях стоят обективни причини, които простото всекидневно съзнание няма ресурса да ги разбере.

- Като капак на всичко почти една година се намираме в перманентна политическа криза. Вижда ли u се краят, според вас? 
- Не, не. В бокса това се нарича "клинч". Грубо казано, има две групи, два блока. Единият е този около ГЕРБ и присъдружните му партии, който се базира на тези предмодерни, патерналистки нагласи, които олицетворява Борисов и зад които стоят олигархични интереси от всякакъв порядък. От другата страна стои разноцветна компания, която иска да елиминира ГЕРБ и неговия режим, но те пък нямат ресурса да го направят - по тяхното клише да ги изчегъртат. И изпадайки в този клинч се получава като по Ленин - едните искат, но не могат, другите не могат, но искат. И затова живеем в едно безвремие. Такива състояния може да продължат много дълго, ако не бъде ликвидирани с шок отвън. И точно това наблюдаваме в момента.

- Как така отвън? Откъде?
- Икономически и геополитически. Икономически, защото страната за добро или лошо е в периферията на развития свят и всички външни шокови икономически, енергийни, инфлационни и т. н. започват да се пренасят в по-голямата си част към Европейския съюз и по принципа на разкачените съдове това рефлектира тук. Ние нямахме доскоро икономически проблеми, освен системната българска икономическа недоразвитост, която беше продукт на съзнателно проведената операция по ликвидирането на България като модерна индустриална държава през тези 30 години. И сега тези външни шокове започват да се привнасят вътре в страната, която поне в инфлационно отношение беше доста стабилна. И второто нещо е, че вече се набелязват, именно поради този политически клинч, и елементи на политическа криза. Не казвам, че вече има такава криза, просто се набелязват елементи. Разбира се, двете страни от уравнението, което описах преди малко, се опитват да ескалират в едната или в другата посока.

- Все пак кой вкара България в тази криза? Не е само външно, имаме си и ние "заслуги"...
- Много е лесно да кажеш "Хванете тогоз", но не е толкова просто. Режимът на Борисов се беше изчерпал, най-вече моралният му лимит, а от друга страна той можеше да ни управлява още много дълго. Според мен той беше махнат и от външен геополитически натиск. А вътрешните сили, които бяха срещу него, не разполагат с ресурса да елиминират една дълбок ешелониран режим с олигархични интереси. Това не е само управление на Борисов, зад него стоят мощни олигархични интереси, на които това управление беше изгодно. Тази, които са срещу него, показаха в последните два парламента, че са политически непригодни, плитки хора - идеологически, емоционално, като стратегическо мислене, което отсъства при тях. И затова в момента наблюдаваме това, което наблюдаваме.

- Има ли вече въобще партия с идеология в България, професоре? Няма ляво, няма дясно, с десни средства леви цели - това е май на мода сега?
- Не. Защото партията трябва да бъде продукт на определен социален интерес. Българските партии са еднолични проекти, винаги е било така, и преди 9 септември 1944 г. Как може в селско общество да имаш либерална и консервативна партия? Те са 80 процента с цървули, вие искате тези хора да имат идеологически различия! Партиите са продукт на социална диверсификация, която се базира на модернизация, която България не е преживявала. Има протопартии, в някакъв смисъл. Това е БСП в някакъв смисъл, която се базира на микс между социална уравниловка, подплатена с тъга по отминалата златна епоха на социализма, към което се добавят и странни елементи - национализъм, ортодоксално православие, разбира се - рософилство. На тези хора въобще не им е известно, че съвременна Русия няма нищо общо с тези ценности. Така че не можем да говорим за политически партии със собствена идеологии, защото идеологията не е нищо друго освен обособена картина на света, която пасва на тези обособени социални групи. Няма такива в България.

- Защо според вас българският народ толкова лесно се поддава на популизъм и непрекъснато търси спасители и месии да го оправят?
- От социологична точка аз народ не познавам. Народът се състои от различни социални групи. Когато говорим за народ, това означава относително изравнени в своя социален статус хора. Те търсят спасител, тъй като инстиктивно разбират, че нищо не могат да направят със собствения си живот - било индивидуално, било групово. И затова забележете лексиката им за тези, които са ни управлявали през последните 30 години. Царят не е негово величество, а "дедо". Борисов беше "баце", имахме "кака"... Т. е. това е едно домодерно фамилно общество, което си представя управлението на държавата една ли не като управление на фамилните взаимоотношения.

- А Тодор Живков беше Тато...
- Да, да, точно така беше. От съветския социализъм, който беше заложен в България, той направи много мощен скок напред в разрушаването и преформатирането на обществото в градско, урбанизирано и модерно. Но този процес беше ликвидиран геополитически след 1989 г. Грубо казано, представете си го като ракета, която трябва да излита. Третата фаза на това излитане е най-опасна, когато тя се е ускорила и не е създала собствена инерция. Това се случи  с българското общество. То беше оставено във фаза, от която можеше да излети в Космоса, а можеше да падне и да се разбие на Земята. Стана второто.

- Заявихте неотдавна, че България е с ограничен суверенитет и че последното суверенно българско решение е било атаката на Одрин през 1913 г. Но веднага се сещам, че признаването на Македония през 1992 г. бе определено като първото самостоятелно решение на страната ни след разпадането на СИВ и Варшавския договор...
- Това е все едно да признаеш земното притегляне. Ние си правехме сметките без кръчмар, тъй като българският политически елит е тежко неграмотен, всякак - геополитически, философски, политически. Ние едва ли не си мислехме, че като признаем първи Македония, тя веднага ще скочи и ще каже "Братя, приберете ни". Не си давахме сметка, че на тази земя в продължение на сто години е бил наложен сръбският политически и цивилизационен код. Той е много по-силен и много по-мощен от българския и че едно население от близо два милиона дълбоко мрази своите корени. Като ги признаеш първи, втори или дванайсти, това няма да промени случилата се вече социална реалност. И това го казвам с болка. Мисля си, че разумната, грамотната българска позиция беше да толерира, да насърчава - пак казвам с кръв на сърцето - един нов български македонизъм, което не го направихме.

- Досега са ваксинирани само 20 на сто от населението на България. Как бихте определили останалите 80?
- Знам къде биете, няма да отговарям на този въпрос. Проблемът с ваксинациите е много по-сложен. Мисля си, че това трябва да бъде индивидуален избор на всеки човек. Още от 17 век има един основен принцип в Просвещението - всеки човек е господар на собственото си тяло.

- Но този инат у българина срещу науката... Вижте какво става в Западна Европа - 90, 80 процента ваксинирани, пълни стадиони, завръщане към нормалния живот...
- Точната диагноза, която никой не смее да каже е, че има дълбоко недоверие към държавата и всички нейни актове. А тя е доказала с цялото си поведение, че не заслужава това доверие. Дори когато има теоретично действие, което може да спаси вашето здраве и живот, това е приказката за лъжливото овчарче. Един пък като си загубил кредитът на доверие, много трудно може да се възстанови. Има и много въпроси за ваксините - например какви са крайните резултати - и хората с основание се притесняват.

- Още преди месеци предрекохте появата на нов политически играч. Днес той е факт - партията "Промяната продължава". Каква ще бъде нейната роля след изборите?
- Те ще танцуват едно лято, в случая ще бъде в периода зима-пролет.

- Според вас цените, протестите, нарушаването на Конституцията с двойното гражданство на Кирил Петков ще се отрази ли на резултатите на президента Радев на изборите?
- Има такова нарушение, но има и двоен стандарт. И други наши управници флагрантно нарушаваха Конституцията. Например един не идваше в парламента да се отчита, защото депутатите били безделници. Тогава не видях такова масово възмущение и битка за конституционния регламент. Сега това се използва като политическо средство за борба с политически противник. Последната жертва в тази битка е българското право. Що се отнася до президента Радев - т. нар. рейтинги са инерционни в общественото съзнание. Трябва да се случи нещо много драматично, за да се случат драстични размествания.

- Направете една прогноза - ще бъде ли съставено правителство след тези трети за годината избори?
- Мисля, че ще бъде съставено, но то ще изкара точно до Сирни Заговезни (религиозен празник 40 дни преди Великден, б. р.).

Проф. Иво Христов е роден през 1966 г. в Киев. Магистър по право и доктор по социология на правото на СУ "Св. Климент Охридски”. Преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски” и в Алма Матер. Специализирал е в университети в САЩ, Русия, Италия и Австрия. Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото НС. Депутат в 44-ия, 45-ия и 46-ия парламент. В началото на октомври проф. Христов обяви, че предпочита да остане верен на себе си и няма да е кандидат-депутат.


Добави коментар
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

ТВ програма

Кино

  • Сега Култура.БГ
  • 12:00 По света и у нас
  • 12:35 Новини на турски език
  • 12:45 Телепазарен прозорец
  • 13:00 Последният печели...
  • 14:00 Телепазарен прозорец
  • 14:15 Приключенията на Чоко и жабока Боко...
  • 14:30 Влакът на динозаврите анимационен...
  • Сега "Преди обед" - токшоу с водещи...
  • 12:00 bTV Новините - обедна емисия
  • 12:35 "Комиците и приятели"
  • 13:10 "Шоуто на Николаос Цитиридис" /п./
  • 13:50 "Доктор Чудо" - сериал, еп.41
  • 14:55 Премиера: "Буря от любов" - сериал,...
  • 16:00 Премиера: "Опасни улици" - сериал,...
  • 17:00 bTV Новините
  • Сега "На кафе" - предаване на NOVA
  • 12:00 Новините на NOVA
  • 12:30 "Черно-бяла любов" (премиера) -...
  • 13:30 "Неразделни" (премиера) - сериал
  • 15:00 "Не ме оставяй" (премиера) - сериен...
  • 16:00 Новините на NOVA
  • 16:10 "Пресечна точка" - публицистично шоу
  • 17:00 "Намери ме" (премиера) - сериен филм
Пръст от цяла България носят в търновскатата Църква "Св. Никола" от ВМРО Това ще стане по време на тържествената сесия на парламента утре в старопрестолния град

Анкета