Филмът "Миграцията на паламуда" стана известен още преди да е стигнал до публиката, именно защото може и да не стигне до нея.
Режисьорът на леко тъжната комедия, Людмил Тодоров, се вдигна на бунт срещу монополистите от големите киновериги на цената да изложи на риск разпространението на филма.
И разкри наглите условия, които те поставят пред всеки български филм – да сложат ръка на 70% от приходите му от продажба на билети, както и да получат по 625 евро без ДДС за всеки киноекран, на който го прожектират.
Ръкавицата беше хвърлена в публичното пространство, предстои дуелът и развръзката. Всъщност тя не засяга просто конкретния филм, а проблемът с безконтролното монополно положение на големите киновериги в страната, които се изживяват от позицията на факторите, които диктуват условия.
Що се отнася до лентата – тя определено заслужава да стигне до българската публика. В "Миграцията на паламуда" липсват типичните за съвременното ни кино клишета за тежкия преход, престъпността, наркотиците, проституцията. Липсва дори любовна история и голите гърди на някоя новоизгряваща актриса, която винаги е готова да се разсъблече, "ако сюжетът го изисква".
Затова пък хуморът, цветният език, тъжно-комичните ситуации и позитивните послания успяват да ангажират вниманието на зрителя плътно, така че не му оставят време да зажали за липсващите престрелки, гангстерски реплики и тягостни соцкадри.
Христо Мутафчиев, за който този филм е белязан от личната драма – в края на снимките му той получи тежък инсулт, от който се възстановява мъжки, прави една от най-силните си и запомнящи се роли. А и става ясно, че много му се отдава да говори на диалект.
Заедно със Стефан Вълдобрев играят двама бащи от провинцията - Райчо и Спас , които, притиснати от недоимъка, тръгват към морето в опит да пласират продукцията си – единият иконите си, а другият – уникалното си творение - светещ и пеещ кръст. Много позитивизъм и хумор носят срещите им с отец Иван, която е една от последните роли на Велко Кънев.
Своята неравна борба с липсата на пари паралелно водят и синовете на двамата дългогодишни приятели, изиграни от младите актьори Владимир Зомбори и Никола Стоянов. Целият трагикомизъм на ситуацията, в която се намират, се заключва във факта, че стигат дотам да крадат от роми, с което си спечелват презрението дори на представителите на малцинството.
В крайна сметка миграцията на паламуда от Черно море в река Янтра е условно осъществена, а героите са изпълнени с оптимизъм, макар и наглед да са се върнали в изходна позиция.
Във филма могат да бъдат видени още Ицко Финци, Гергана Стоянова, Кенуъд Хил, Александър Сано, Анастасия Неделчева и Ирина Първанова. Дори и да не бъде пуснат из големите кинозали, той може да бъде видян в рамките на София Филм Фест, който стартира на 9 март.