Асфалт, пясък, кал, сняг или друго – на Isuzu D-max не му пука (СНИМКИ)

През последните години бизнесът у нас, особено фермерите и електропреносните компании, телекомуникационните оператори и др., започнаха да свикват с необходимостта да използват пикапи, вместо да правят компромиси с други типове возила. И няма как да е по друг начин, като единствено това са машините, които могат да отведат четирима-петима души и множество багаж, оборудване и какво ли още не, надалеч и в лоши пътни и атмосферни условия. Така и вносителите на нови автомобили у нас все по-масово започнаха да предлагат пикапи в продуктовата си гама. Едно от най-новите предложения в класа е Isuzu D-max, което от миналата година насам се предлага от "София Франс Ауто" като официален вносител. И макар на родния не особено, засега, голям пазар на офроуд пикапи вече да има поналожени модели, този определено има огромен шанс да се превърне в един от лидерите. Ето защо:

Isuzu D-max e може би един от най-добрите офроудъри сред преките конкуренти. При моя тест успя да мине навсякъде, откъдето бях решил, че трябва да го прекарам. И то без проблем. По стечение на обстоятелствата успях да изпробвам колата при почти всички възможни теренни и климатични условия. D-max мина по сух песъчлив черен път, за където даже не ми и трябваше 4х4 – съответно не го включих. По-нагоре към връх Вълк и хижа Бунтовна, предвид топенето на снеговете стана доста кално – отново минахме без пълно задвижване. Още по-нагоре вече се появиха и коловози, а в последните 1.5 км имаше много сняг - твърд и слегнал, на места дори и заледен. Там вече включих задвижването и на четирите колела. Баири, наклони, неотъпкано, никъде не се появи проблем, даже умишлено го вкарвах в по-дълбокото (с ясното съзнание, че може да се окопая, но наблизо имаше достатъчно джипове, които евентуално да ме дръпнат, ако се наложи).

На слизане пък реших да изпробвам асистента за спускане по наклон. От 12-те км до равнината, през 4 и нещо той бе активиран. И много ми хареса как отменя шофьора, а и пести накладки. Естествено го пусках и спирах няколко пъти, за да видя как ще се държи на различните настилки – все му е едно върху какво се движи колата.

После обаче реших да изпробвам възможностите на Isuzu D-max и на едно доста по-сложно офроуд трасе. Отидохме до Копривщица, където има има един на места доста силно казано път, който обикновено се използва от ловците, горските и УАЗ-ките, ГАЗ-ките и ЗИЛ-овете на дървосекачите. Мястото е доста стръмно, минава се между дърветата, на места има много дълбоки коловози, вероятно изкопани от камионите. А като "бонус" трасето беше разкаляно до степен, която не бях засичал преди. Тръгваме нагоре, от време на време прибуксува някое колело, понякога и две. Но лека по лека се изкачваме. На едно място обаче беше толкова хлъзгаво, че колкото й да се стараех да не вляза в коловоза (който бе от големите), колата просто се хлъзна наляво и и двете колелета влязоха. Е тук вече се наложи да изключа стабилизиращата система, да побуксувам доста, да върна няколко пъти назад, после напред и чак тогава да успея да изкарам колата от капана. Но ситуацията си беше доста сложна и измъкването без чужда помощ можеше и да не бъде успешно. Което обаче ми показа колко наистина добър офроудър е Isuzu D-max и колко добри гуми за целта му бяха "обули" от СФА. От голямо значение е и доста сериозният просвет от 23.5 см, както и предният и задният ъгъл на заход, които са съответно 30 и 29.2 градуса.

Покатерихме се още малко нагоре, но в един момент един голям бор, паднал без никакъв срам напречно на пътя, прекъсна това обещаващо офроуд приключение. Него и D-max не можеше да го прескочи, така че върнах малко назад до широкото, обърнах и тръгнах обратно. Доста бавно и внимателно минах покрай коловоза, в който закъсах преди това, този път само задно дясно колело се хлъзна и свлече в него, но при първата газ си излязохме и продължихме надолу. Като теглих чертата, не можах да спестя добрите думи за офроуд способностите на D-max. Определено е кола, която почти нищо извън пътя не може да затрудни. Което пък я прави много добър "колега" за хора, които работят нещо, свързано с много офроуд.

Всъщност обаче практичността на D-max не се изчерпва само със способностите му извън пътя. В случая си говорим за най-голямата кабина от предлаганите – двойна, която е с 4+1 места. Че е достатъчно широка няма нужда да споменавам, все пак това е един доста голям автомобил и място за петима пътници има предостатъчно, а и трима едри мъже на задната седалка се возят без проблем. Предните също разполагат с огромно пространство. И въпреки, че това е работна кола, тя в никакъв случай не е лишена от удобства.

Едно от първите неща, които ми направи силно впечатление, е поставките за чаши и бутилки. Рядко се намира автомобил, дори и пътнически, луксозен, който около предните седалки ще има цели 6 такива гнезда. Освен стандартните в централната конзола зад скоростния лост, които наистина вършат работа както за по-големи чаши, така и за бутилки, може би с обем до около 700 мл, допълнителни по-малки има в двата края на таблото към страничните прозорци. Те са вкарани в таблото и излизат от гнездото си само, ако са необходими. В тях бутилка вече трудно ще може да се сложи, освен някоя много малка, да речем не повече от 330-милилитрова, но за чашка за кафе, чай или нещо от този сорт са идеални. Нещо повече, пръстенът, който държи чашата, може да се прибере обратно в таблото и тогава въпросната поставка вече се превръща в кутийка за дребни неща като ключове, флашки и други с подобни размери. В джобовете на вратите също има обособено място за бутилка, както и за други предмети. Така че шофьорът и пътникът могат спокойно да имат едновременно по 3 чаши или бутилки, без да се притесняват къде ще ги сложат и дали нещо няма да се разлее.

Пътниците отзад също не са лишени от подобно удобство. В задния край на централната конзола излиза чекмедженце, в което има 2 гнезда, отново за по-големи чаши и дори бутилки. На разположение са и гнездата в джобовете на вратите. Така че Isuzu D-max е готов за доста дълъг преход без спиране, за който всичките петима души в колата да се заредят с достатъчно течности, за да не ожадняват.

Друго удобство на задните седалки са подглавниците. Те са три, така че и пътникът в средата да не се чувства пренебрегнат. Когато пък няма трети, от облегалката по средата може да се спусне подлакътник за по-голямо удобство при двама пътници. Друг бонус пък е USB-изходът, с който разполагат на задните седалки – намира се над споменатите прибиращи се поставки за чаши/бутилки. И поне един от пътниците би могъл да си зареди телефон или таблет, както и да пусне музика. Да, инфоразвлекателната система (Pioneer, между другото) чете и USB-то отзад. И в това отношение има доста съвременни пътнически автомобили, които не разполагат с такава екстра на задните седалки.

Отпред пък D-max има още 3 USB-та. Двете четат данни от флашки и могат да възпроизвеждат, а третото служи само за зареждане на електронни устройства. Което е доста практично, защото и двамата отпред да са включили телефоните си с цел захранване, пак остава един свободен вход да си пуснат музика, примерно. Нещо много практично по отношение на USB-тата са гумените им капачета, с които се затварят. Така се предпазват от попадане на прахоляк, който да ги повреди или пък да не направи връзка с флашката или кабела на телефона. Между другото до тях има и 12-волтов изход, в който може да има и запалка, ако влиза в нивото на оборудване или пък клиентът си я поръча.

Пространството около предните седалки прави добро впечатление и с множеството места за предмети. Под коженият (при по-високите нива на оборудване като този автомобил) подалакътник има кутия около 3 литра, в които могат да се слагат и по-големички неща. Е, голяма бутилка с вода няма да влезе без да стърчи и да не може да се затвори подлакътникът, но такива от по 0.5 литра могат спокойно да влязат до 4 броя. Плюс още няколко по-дребни неща между тях. D-max има и не една, а цели 3 жабки. Две от тях са на очакваното място – срещу пътника, като долната се заключва, ако шофьорът иска да сложи там неща, които не са за гледане от всеки. Над нея, точно под въздушната възглавница, има и втора, която се отваря нагоре. В нея има и втори 12-волтов изход. В средата на таблото отгоре пък има трета, по-малка, която по-скоро би вършила работа да се оставят телефони, тефтерчета, химикалки, карти за достъп до някъде и други подобни. Пред скоростния лост, където са USB-тата, има и свободна ниша без капак, която също може да поеме няколко дребни неща. В ляво под волана е скрита и още една малка кутийка, в която горе-долу може да влезе нещо малко по-голямо от 2 кутии цигари или пък два около 5.5-инчови телефона. А точно под волана пък има и рафтче, в което могат да се слагат по-едрички нещица.

Isuzu D-max е доста оборудван и откъм съвременни технологии – безключов достъп и централно заключване с бутонче на дръжката на шофьорската врата, палене с бутон, тъчскрийн, навигация, темпомат с ограничител на скоростта, Bluetooth хендсфри, мултифункционален волан, от който се управляват повечето неща, включително и почти всички опции на борд компютъра. Доста от данните се показват на дисплей в арматурното табло. Там има и асистент за превключване на предавките, който подсказва на водача кога трябва да превключи на по-горна или по-долна. В цифров формат са и показателите за температурата на двигателя и нивото на гориво в резервоара.

Като заговориме за последното, не мога да не отбележа изненадата си от това колко икономичен е Isuzu D-max. Когато седнах зад волана на този пикап, очаквах да видя нещо, което съм видял вече при преките му конкуренти, които се предлагат на пазара в България. Оказа се обаче, че колата много ме изненада в това отношение. След малко над 450 км тестово шофиране, включително и със споменатия по горе много офроуд (сумарно около 35 км), където колата е харчила доста, показанията на компютъра бяха 8.1 литра на 100 км. Честно казано първо, очаквах доста повече, именно предвид офроуда и второ, никога не съм връщал тестови пикап от този тип, който да е харчил по-малко от 8.4 и то почти без никакъв офроуд или по-точно няколкостотин метра, ей така, за да се отчета извън асфалта. Нещо повече, сега не успях да изхарча и половината гориво от 76-литровия резервоар. Върнах колата с едно деление над средата на нивомера, а според компютъра тя имаше гориво за още точно 560 км. Които със сигурност щяха да се увеличат, тъй като са изчислени на базата на разхода с офроуда. Та, ако такъв до изразходването и на последния милилитър няма, спокойно бих казал, че оставащите километри са били близо 600. Такъв голям и тежък автомобил с пробег от над 1000 км с един резервоар си е похвално. Иначе по каталог средният му разход трябва да бъде 7 на сто. Е доста е близко до реалния. Но пък и да не забравяме, че Isuzu са известни с качествените си дизелови двигатели. Като в случая говорим за 1.9-литров с турбина, мощност от 164 к.с. и 360 Нм въртящ момент. По отношение на екологията той е оборудван и със разработеният от Isuzu филтър за твърди частици (DPD). Нещо интересно е, че бордкомпютърът има функция, която показва доколко е натоварен той.

Моторът бе съчетан с 6-степенна ръчна скоростна кутия. За нея трябва да спомена една конкретна особеност, която е и напълно логична специално за този автомобил. Първа предавка е доста бавна и къса. Поради което по асфалтовите пътища и когато D-max не е много натоварен, спокойно може да се тръгва направо от втора. На практика при почти всяко потегляне по време на теста аз правих така. Наистина е направо излишно да се използва първа, с изключение на споменатите случаи. Или пък при по-тежкия офроуд. Именно там става нагледно ясно защо така е настроена тази предавка. За много тежки условия извън пътя Isuzu D-max е оборудван и с т.нар. бавни скорости. Те се активират от контролер зад скоростния лост. От него всъщност шофьорът избира дали даразчита само на задното предаване, на задвижването на четирите колела или на 4х4 с бавни скорости.

Да кажем и за товарните способности на новия Isuzu D-max. Очаквано те са много сериозни, все пак затова е създаден този пикап. При собствена маса от 1954 кг D-max има 1085 кг полезен товар. С други думи можете да натоварите дори и малката кола на жена си, образно казано, защото вероятно малко ще стърчи. Иначе и на размери каросерията никак не е малка – дължината на "легена" отвътре е 1552 мм, широчината – 1530 мм, а височината – 465 мм.

Не само каросерията обаче е мястото, където можете да товарите в Isuzu D-max. При двойната кабина задните седалки се вдигат нагоре към облегалките, което отваря допълнително доста пространство. И там могат да се съберат доста сериозни предмети, кутии, кашони и т.н. Доста дълги и госта високи. А точно под седалките има и две ниши. В конкретния случай в едната беше аптечката, триъгълникът и т.н., а в другата – крикът, Който, предвид размерите и теглото на D-max, е доста сериозно нещо.

Освен да носи, този пикап, очаквано, може и доста да тегли. Според характеристиките на производителя на теглича спокойно може да се закачи ремарке до 3 тона, ако има собствени спирачки. Ако е без и ще разчита на тези на пикапа, позволената максимална маса е 750 кг. Е, тогава обаче онзи хубавият разход на гориво вече няма да е толкова хубав. Но и едва ли пък има някой, който ще си купи такава кола, за да тегли 3 тона и ще очаква да му харчи 7 на сто.

За качествата на новия Isuzu D-max говорят и оценките на специалистите. Пикапът бе обявен за "Специализиран автомобил на 2018 г." с конкурса на Прес Авто Клуб България "Автомобил на годината". А буквално преди дни колата бе удостоена с титлата "Най-надежден пикап" от наградите Professional Pickup & 4x4.

По отношение на цената Isuzu D-max също е конкурентен и в повечето случаи излиза с едни гърди (макар и от по-малките) пред аналозите на нашия пазар. Базовата версия с двойна кабина започва от 57 362 лв. с ДДС. Най-скъпата, която освен с върховото ниво на оборудване и е с автоматична трансмисия, струва 73 206 лв. с налога. Тестваният от мен автомобил пък се продава срещу 66 961 лв. с данъка, като дори не е с най-високо ниво оборудване, а стана ясно с колко много екстри разполага. Иначе при версиите с единична кабина цените започва от 42 468 лв. с ДДС, а при удължената – от 53 185 лв. Като абсолютно всички Isuzu D-max у нас се предлагат с въпросния 1.9-литров дизелов двигател, отговарящ на екостандарта Евро 6.