Без паника: Няма защо да се страхуваме от силни земетресения у нас

В България няма основания да се очакват силни земетресения. Това обаче не означава, че не трябва да имаме предварителната подготовка за по-силно земетръсно въздействие. Това каза проф. Емил Ботев, ръководител на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

По думите му при катастрофалните земетресения основните ефекти са последващи.

"Това са обикновено пожарите, свлачищата, които водят до допълнително разрушаване на сградите и прекъсване на инфраструктурата. Затова е редно да се изключат и енергийните потоци в момента на напускане на сградата", казва специалистът.

По думите му това напускане не трябва да се извършва веднага при усещане на първия трус и трябва да се напусне веднага.

"Само ако сме на първите етажи и знаем, че можем да го направим до десетина секунди, защото обикновено при по-близките земетресения след първото усещане на трус най-силните амплитуди на въздействие следват след десетина-двайсет секунди", каза Ботев.

Сеизмологът е категоричен, че на територията на България засега няма условия за силно земетресение, което да разруши блокове и да предизвика срутване.

Според експерта катастрофални земетресения с магнитуд над 8-а степен по скалата на Рихтер се случват средногодишно по две-три на територията на цялото земно кълбо, основно в Тихоокеанския сеизмичен пояс. По думите му зачестилите земетресения през последните дни са обичайни за сеизмичния фонд в цялата земна кора.

"Вярно е, че само преди няколко дни се реализираха две такива земетресения, но примерно за миналата година нямахме нито едно такова. Така че засега все още не можем да кажем, че има рязко засилване на сеизмичността. Още повече че пък на територията на нашата страна, която няма нищо общо с тихоокеанския сеизмичен пояс, ние нямаме такава засилена активизация. Територията на България е разположена в една вътрешноконтинентална част, където механизмът на земетресенията е съвсем друг и не е пряко свързан с контактите или противодействията на отделни плочи", обясни проф. Емил Ботев.

По думите му, при големите земетресения участват океански плочи, които образуват големи напрежения и земетресения, докато в България земетресенията се случват на границата между малки земекорни блокове, поради което напрежението и съответните земетресения са много по-малки.

Експертът коментира още, че всички сгради, строени след 1977 година у нас, са с добра сеизмична устойчивост.

"Изключително важна е подготовката за земетресения. Макар и много по-слаби, нашите земетресения се оказва, че не са много по-безопасни, тъй като все още много голяма част от населението в селата живее в постройки, които не са сеизмично обезопасени. За щастие обаче всички постройки след 1977 година, след земетресението в Румъния, което отне живота на повече от 120 души в Свищов, у нас се въведе нов правилник за строителството, който беше допълнително усъвършенстван през 2009 година. Оттогава имаме нови карти на сеизмичното райониране и новото строителство в по-големите градове вече влиза в други системи и сфери на контрол за сеизмична уязвимост, което ни дава по-голяма надежда за устойчивост към много по-слабите и по-рядко случващи се земетресения в нашата страна", посочи проф. Ботев.

Той коментира, че устойчивостта на сградите е съществен въпрос и в световен мащаб. Ботев даде за пример две земетресения, случили се в началото на 2010 година.

"През февруари 2010 година в Чили стана земетресение с 8,8 – 8,9 по Рихтер, при което загинаха около 500 души. В същия този момент – през януари 2010 година, стана земетресение в Хаити с магнитуд до 7,5 по Рихтер и там загинаха над 100 000 души", обясни проф. Емил Ботев.

Почти всички сгради в България са подготвени за земетресение от 7-а степен, а в най-високо уязвимите сеизмични райони имат подготовка и проектни характеристики, които позволяват устойчивост до 9-а степен по 12-степенна скала, предаде агенция "Фокус".