Българите – ромите на ЕС заради субективното отношение към здравето си

Едно е усещането на швейцарец на 80 години за здравето му и на българина. Определено са по-занижени нашите 
изисквания и ние по-оптимистично оценяваме здравето си спрямо реалното му състояние. Това най-добре се илюстрира с ромската общност в България.

Това коментира в интервю за БТА председателят на Националния статистически институт (НСИ) Сергей Цветарски. Според него ромите у нас оценяват субективно здравето си и по тази причина българите могат да се нарекат ромите на ЕС по отношение на продължителността на живота в добро здраве.

"В България след пенсиониране запазваме доброто си здраве за около 8–9 години, а след това има рязък срив. Като цяло средната продължителност на живота у нас е с около 4 години по-малка от средната за ЕС", казва още Цветарски. Той обяснява, че според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие средната възраст за пенсиониране в Европа е 65 години.

"Изключение са някои от Балтийските републики - 63 години за мъжете и 61 за жените, където и средната продължителност на живот е най ниска, а това е сходно с положението в България", смята Цветарски.

По неговите думи оптималната възраст за пенсиониране, която е свързана с продължителността на живота в добро здраве, в България е на добро ниво. "По този показател България стои добре на фона на ЕС с 8,7 г. след 65-годишна възраст при мъжете и 9,5 години при жените при съответни 8,5 и 8,4 години средно за ЕС.Разликата между продължителността на живот и продължителността на живот в добро здраве за ЕС средно е 6 години за мъжете, а у нас - 8,8 години. При жените тази разлика е съответно 11 и 12,2 години", разяснява шефът на НСИ.

Според него изводът от тази статистика е, че страната ни се грижи добре за възрастните хора. Заедно с това Цветарски коментира, че продължителността на живот в добро здраве в България е на едно и също ниво между 2008 и 2012 г. За този период показателят е достигал 62,1 години за мъжете и 65,7 години за жените.

"Изключението е през 2010 г. когато продължителността става 63 години за мъжете и 67 за жените. Това вероятно се дължи на случайни причини, тъй като устойчивата тенденция е стагнацията на този показател", казва експертът.

По отношение на предлаганото увеличение на пенсионната възраст Сергей Цветарски смята, че от основно значение е изравняването на възрастта при мъжете и жените. "В какъв хоризонт обаче това трябва да стане, би трябвало да определят политиците и икономистите. Според мен обективната основа е само тази, която е базирана на иконометрични модели, направени от нас и от съответните академични и научни институции", казва той.