В под 5% от банковите сметки у нас стоят общо над 19 млрд. лева

Две трети от спестяванията на българите (68%) са концентрирани в едва под 5% от общия брой банкови сметки на граждани. Т. е. - от спестените според актуалните данни на Българската народна банка (БНБ) близо 28 милиарда лева над 19 милиарда лева са концентрирани в сметките на малка група от хора.

Това е един от изводите в анализ на УниКредит за богатството на домакинствата в България. Анализът за Централна и Източна Европа като регион икономистите на банката представиха по време на годишната среща на гуверньорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която се състоя на 20 и 21 май 2011 г. в Астана, Казахстан.

Една от възможните причини по-малко заможните домакинства да посегнат на спестяванията си, според анализаторите на УниКредит, е че те чувстват по-силно ефектите от нарастващата инфлация. Индексът на потребителските цени нарасна с 5,6% на годишна база през март.

Цените и инфлацията

Покачващите се цени на храните би трябвало да се усетят най-силно, тъй като, спред данни на Националния статистически институт (НСИ) за последното тримесечие на 2010 г. 36,5% от разходите на средното домакинство са предназначени за храни и напитки.

Други показатели за влошаващите се финанси на средното домакинство са намаляващите доходи на глава от населението, които отчитат спад от 3,7% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2010 г., докато безработицата се увеличава значително през 2010 година, достигайки нива над 10%, където се очаква да остане и през настоящата година, се посочва в анализа.

Основното богатство на българина обаче се формира от жилищата. Най-бързият му растеж е регистриран в периода 2006 – 2008/2009 г., когато цените на имотите отбелязаха сериозни възходящи движения, отбеляза главният изпълнителен директор на УниКредит Левон Хампарцумян. В момента обаче се наблюдава заздравяване на финансовия баланс на фона на спад в потреблението, посочи старши икономиста в УниКредит Милен Касабов.

Структура на финансовото богатство на българските домакинства

В портфейла на домакинствата депозитите остават предпочитани. Прогнозата на Касабов е през 2012 г. делът им от общите притежавани от домакинствата финансови активи да достигне над 73%, със значително изпреварващ ръст на депозитите в левове, отколкото в чужди валути.

Причините българите да предпочитат депозитите като форма за спестяване е, че са на практика безрисков финансов инструмент, който благодарение на конкуренцията между банките предлага добри нива на доходност.

С най-бърз ръст обаче се отличават спестяванията в активи на пенсионни фондове – от 2,6% дял през 2001 г. се очаква да достигнат 11,3% през 2012 г. Увеличават се и спестяванията под формата на застрахователни резерви и чуждите колективни инвестиционни схеми.

Намаляват обаче инвестициите в парични средства, както и в инструментите, търгувани на българския капиталов пазар. Трайно намаляват инвестициите в акции и компенсаторни инструменти, облигации и колективните инвестиционни схеми в страната. Това се дължи на силната корекция, която фондовата ни борса записа през 2008 - 2009 г., поясни Касабов.

Все пак, отчетените дългосрочни тенденции в Югоизточна Европа важат и за България – увеличава се делът на професионално управляваните спестявания.

Задлъжнялост на българските домакинства

От гледна точка задлъжнялостта на домакинствата, 2010 г. ще бъде запомнена като единствената година в последното десетилетие с отчетен спад, макар и минимален, след като през 2009 г. този показател остана почти без промяна. След години на бързо натрупване на задължения и коефициент на задлъжнялост (съотношението на финансовата задлъжнялост към финансовите активи на домакинствата), приближаващ 70% през 2008, тенденцията се преобърна през следващите две години, като съотношението се понижи до текущите нива - близо до 55%.

Въпреки това, обемът на банковите ипотечни кредити нарасна в последната година поради нарастващите кредити основно в евро, докато потребителските кредити от банки намаляха заедно с намаляващото потребление, посочват авторите на доклада.

Най-значителни спадове регистрираха овърдрафтите, отпускани от банки, и лизинговото финансиране, като по-високата цена в първия случай и значително редуцираното търсене на финансиране за покупка на автомобили във втория имаха своята роля в ситуация на ограничени финансови възможности на домакинствата.

Като цяло, домакинствата вероятно ще останат предпазливи в техните финансови решения и потребителско поведение в краткосрочен до средносрочен план, в среда на високи нива на безработицата, бавен ръст на доходите, по-високи цени на храните и горивата, и пасивен пазар на недвижимите имоти, се посочва още в доклада.