Васил Велев: Промените в ГПК създават несигурност и риск от злоупотреби

Бизнес и прокуратура се обявиха против подготвяните промени в ГПК

Предложенията връщат законодателството и бизнеса у нас, с поне 15 г. назад, категоричен е Васил Велев


Прокуратурата и бизнеса се обявиха против подготвяните промени в ГПК и НПК за извънредни пълномощия на пракуратурата, особено в частта, касаеща спирането на сделки за 48 часа. Това обясни пред iNews.bg Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

В понеделник представители на асоциацията са се срещнали с главния прокурор Сотир Цацаров. "С радост констатирахме, че имаме сходство във възгледите, че не трябва да се отива към разширяване на правомощията на прокуратурата по линия на Гражданско процесуалния кодекс", обясни Велев. По думите му подобно овластяване прилича на връщане на назад във времето и няма да доведе до добри резултати.

"Именно тези промени бяха отменени през 1997 г. и близо 20 години прокуратурата не е работила по този начин, характерен за отминали времена, когато всичко бе държавно", припомни Велев. Според него подобна крачка "би ни върнала повече от 15 г. назад към времето на Димитровската конституция".

Подобно решение сега би създало много повече проблеми, отколкото би решило, смята Велев.

Прокуратурата и в момента, чрез редица специализирани закони, има възможност, дори и задължения, да ситуира и предявява искове в даден процес. Но не може да се генерализира това нейно право, обясняват от бизнес асоциацията.

В АИКБ също така не са запознати другаде в Европейския съюз да има подобна практика за спиране на сделки от прокуратурата. Може би подобна практика е имало някъде в Източна Европа, но тя е изостанала от минали времена, категоричен бе Велев.

Той обясни, че при подобно решение се създават два проблема. Първият е, като се спира сделка, без да се уточнява каква е тя, откога се спира, какви са последствията и за чия сметка са. Не е ясно подобно действие до какви ползи ще доведе, нито пък защо трябва да се спира сделка, която не подлежи на разрешителен или на регистрационен режим. В същото време как прокурорът ще разбере за сделката, за да я спре, при условие, че ежедневно се сключват стотици хиляди сделки, попита риторично Велев.

"Затова казахме, че Господ е създал за шест дни света, а тук главният прокурор трябва всеки ден да го пресътворява или сканира, за да се види коя сделка трябва да се спре. Това е нещо, което първо не е нужно, а второ е и непостижимо", категоричен бе председателят на АИКБ.

Вторият проблем при подобна промяна в ГПК е свързан с генерализирането на възможността прокурорът да се намеси при сключването на сделка. "Така се появява неидентифициран риск – като вид, предмет или правна характеристика. За случаите, когато това е необходимо, законите са предвидили такава възможност", припомня Велев. По думите му има и случаи, когато прокурорът и сега има не само възможност, но и задължение да защитава обществения интерес. При генерализирането на подобно правомощие обаче се крият много рискове и възможности за злоупотреби.

Всички тези опасения на бизнеса са били обсъдени при срещата на АИКБ с главния прокурор и той ги е подкрепил. Цацаров вече е имал среща с премиера Бойко Борисов по този въпрос, както и с някои от партиите от управляващото мнозинство. Очакваме на тези срещи главният прокурор да изкаже мнението си по предложените промени и да поиска те да бъдат отхвърлени, каза още Велев.

"Надеждата е тази идея изобщо да бъде оттеглена – както бе оттеглен вече един законопроект, да се оттегли и следващия, вместо да се търси как точно сделката да бъде спирана и на какъв етап", заяви Велев.

От бизнеса не са изцяло против действията на прокуратурата. В случаите, когато има съмнения за финансиране на тероризъм или пране на пари,  прокуратурата трябва да има правомощия да спира подобни сделки. В момента тя разполага с такива -  прокурорите са длъжни да информират ДАНС и финансовото разузнава в случай на съмнение за подобни действия, а пък те от своя страна да се задействат, за да спрат сделката, обясни схемата Велев.

Ние бихме подкрепили промени, чрез които директно прокуратурата да се намесва при подобни сделки, защото те не пречат на обичайния, нормален търговски оборот, ами точно обратното – създават сигурност, смята предесдателят на АИКБ.