Всички дела за повишени лихви могат да имат успех

Теглиш кредит от 82 000 евро за закупуване на жилище. Само за срок от три години обаче 6 пъти банката повишава месечната вноска – на десетия месец от 538,40 евро на 555,86, след 7 месеца на 573,07, след още два месеца на 598,26 и след това два последователни месеца – на 606,88 и  636,78.

Клиентът вдига скандал и вноските замръзват. Но само за известно време. Следва ново покачване с още 20 евро и то само месец след като същият клиент е завел съдебен иск срещу банката. До тук вноската се е увеличила с повече от 118 евро (или около 236 лв, за сравнение - минималната работна заплата към момента е 270 лв.)

За този период кредитополучателят е изплатил с 3 508 евро повече от първоначално договореното, бил е изряден платец, но... Вече се е отказал от имота си, а и от живота си в България – напуснал е страната, намерил си е работа в чужбина. И това, което го свързва, е контактът му с адвоката, който води делото срещу банката.

Увеличаването на лихвата по кредит и съответно увеличаването на месечните вноски едностранно от банките е незаконно и всеки един гражданин може да защити правата си, завеждайки дело. Едно такова дело вече няма да е прецедент, след като миналата седмица адвокат Веска Волева спечели за свой клиент дело срещу банка на първа инстанция.

Случаят привлече обаче вниманието върху себе си заради словесния двубой, който се разрази между Веска Волева и председателя на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян. Репликите излязоха извън конкретиката на казуса – може ли банката да променя лихвата и да задължава кредитополучателя да заплаща по-висока месечна вноска.

Аргументите на адвокат Волева обаче бяха подкрепени и от Светозар Николов, председател на Асоциацията на българския бизнес. 

На практика може - и банките го правят. В папките с разглеждани случаи и заведени съдебни искове в кантората на адвокат Веска Волева попадаме на имената на почти всички банки, които работят в България. Делата, които се водят са около 50 само към този момент.

Всички те, независимо от размера на тегления кредит, могат да имат успех и биха имали, ако се заведат. Въпросът е клиентът да реши, заявява адвокат Веска Волева и подчертава, че делата биха имали успех и няма никакво значение с колко точно се е повишила вноската. "За един човек с минимална заплата като му се вдигне вноската и с 30 лева, това е драма и всяко едно вдигане е напълно незаконосъобразно", допълва тя.

На практика обаче договорите с банки в България са такива, че кредитополучателят изобщо не може да участва в договарянето. И точно срещу това се противопоставя адвокат Волева. Договорите за кредит са бланкови и много често самият кредитополучател не разбира много от клаузите и условията.

Пълна загадка остават аргументите за вдигане на лихвения процент, а оспорим е и начинът, по който това се прави – без клиентите на банката да бъдат уведомени, да има предоговаряне. На практика се получава това, че гражданинът трябва да следи ежедневно интернет страницата на банката си за съобщение за промяна на лихвата.

А дори и да прави това, следва преизчисляване на погасителния план – това е по силите само на специалисти.

"Но дори и това да се направи, първоначалният договор, доколкото това е изобщо договор, е нарушен и може да бъде оспорен в съда", обяснява адвокат Веска Волева, като се позовава на Директива 93 от 1993 г. на Европейския съюз, с която ние като държава - член на този съюз и трябва да се съобразяваме.

Член в тази директива постановява, че клауза, която не е индивидуално договорена, е неравноправна. Именно такава клауза се явява вдигната едностранно от банката лихва по кредита. "Не става въпрос за фиксиране на лихвата, не става въпрос за намаляване, става въпрос за спазване на първоначалните условия, за които потребителят на кредита си е направил сметката", подчертава адвокатът.

Но "кучето е заровено другаде" и Веска Волева посочва Гражданско-процесуалния кодекс. Кодексът е в сила от началото на март 2008 г. и оттогава започват да се вдигат лихвите.

Кодексът казва, че банката може по счетоводна книга или по извлечение от сметка да изкара заповедно производство и на база на него да се издаде изпълнителен лист. Длъжникът дори не знае, че срещу него се води дело. Научава тогава, когато съдия-изпълнителят му изпрати заповед и му запорират не само имуществото, което е ипотекирано, но и всичко, което има. Освен това срокът за оспорване на частните съдебни изпълнения е изключително кратък и много хора дори и не знаят, че има такъв, включително и специалистите, обясняват от кантората на адвокат Волева.

Срокът не е упоменат конкретно в закона. Така на тази база банките могат да си позволят да извиват ръцете на гражданите, на обикновените хора и да всяват страх в тях, плашейки ги с обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

В папките на адвокат Веска Волева могат да се намерят всякакви случаи: за надвзето от клиент по кредит за 20 300 лева до сума и от 100 000 евро.

Става въпрос както за ипотечни кредити, така и за потребителски кредити, от различни банки, с различен срок на връщане и с различен начин на оскъпяване на кредита. Има случай на вдигане на месечната вноска с 15 лева по време на срока на майчинството, тъй като клиентът получава "обезщетение”, а не "трудово възнаграждение”, което да се превежда по сметката ѝ в същата банка, от която е теглила кредита.

Има и случай на прехвърляне на част от лихвата към главницата по кредита, като така се получава казус на двойно олихвяване – начисляване на лихва върху лихвата –недопустимо при физически лица. И главницата за по-малко от три години нараства със сумата от 100 000 евро.

Какво могат да направят гражданите в такива случаи, питаме адвокат Волева. Нейната позиция е категорична – те трябва да си търсят правата и то в съда. Уверена е, че делата ще бъдат спечелени, защото се нарушават основни права и правила. А по отношение на законовото положение, което е създадено, според адвокат Волева, трябва да има масиран обществен натиск, който да принуди политиците да защитят интересите на гражданите си, а не на лобито на банките. Затова и тя настоява за промяна в Гражданско-процесуалния кодекс и въвеждане на реално договаряне, разбираемо за гражданите.

Дотогава обаче гражданите ще са ощетени и въпреки бавните съдебни процедури, разумното е да се заведат дела.

Така обаче в един момент ще се окаже, че банките ще започнат да връщат пари, питаме още адвокат Волева. По думите ѝ вече има един такъв случай - банка е върнала доброволно надвзетото от свой клиент и то още преди да е заведен съдебен иск. 

"Това беше неочаквано за нас, но банката върна тези пари”, коментира Волева.