Възраждането на "Кремиковци" се отлага

Възраждането на "Кремиковци" се отлага. След близо два часа дебати депутатите отложиха решението си за възстановяването на производствените дейности и го изпратиха в икономическа комисия.

Първоначалният проект на ПГ на националистите, предвиждаше Народното събрание да задължи Министерския съвет да предприеме действия за възстановяване на част от "Кремиковци", а именно - на завода за непрекъснато леене на стомана. Вносителите посочиха, че така ще се открият нови работни места и ще се повиши БВП.

Основното възражение на опозицията пък бе липсата на екологична оценка и икономическа изгода.

"Преди избори винаги започваме да правим две неща - да копаем тунела под Шипка и да възстановяваме "Кремиковци", отбеляза Петър Кънев от левицата. Той поиска дебатът първо да мине в икономическа комисия и да бъде възложено на одиторска фирма проучване дали е икономически и финансово обосновано възраждането на част от производството.

От левицата подчертаха още, че решението не е в правомощията на Народното събрание. От ДПС пък припомниха, че "Кремиковци" вече не е държавна, а частна собственост.

"Единственото, което може да направи МС, е да изкупи активи, което не е реалистично и оправдано", добави Румен Гечев. Той посочи още, че със спирането от експлоатация на металургичния гигант загубите за БДЖ са над 30%.

След приватизацията на "Кремиковци" гигантът трайно беше воден към фалит. През 2010 г. той беше обявен в несъстоятелност, а през 2012 г. е продадена основната част от производството с производствени площадки. Заводът за непрекъснато леене на стомана е включен в тази обособена част и съответно е продаден от синдика на частно лице, със средствата се покриват дългове към кредитори.

Началото на проблемите в "Кремиковци" започна още от края на 2008г. Тогава работата в голяма част от предприятието практически бе спряна, а основните мощности се поддържаха в режим на безопасна готовност.

Тогава правителството и синдиците на комбината трескаво търсеха нов инвеститор, оператор или други алтернативи за финансиране и продължаване на работата, но без успех. В комбината не се изплащаха заплати, както и не се заплащаше разходвания ежедневно газ. Това доведе до допълнителни дългове, социално напрежение и непрекъснати протести от страна на металурзите работещи в комбината.

На 15 май 2009г. бе прекъснато газоподаването към комбината. Спрени бяха и коксохимичните мощности, за които бе необходимо непрекъснато газоподаване.