Граждани ще се борят срещу политиката на банките

Подписка срещу произвола в политиката на банките започва от днес гражданската инициатива "Срещу политиката на банките и привилегиите им, уредени в законодателството". Целта на подписката е да бъдат постигнати промени в законодателството, адекватна политика за прилагане на европейското законодателство и защита на гражданите.

От гражданската инициатива настояват за отмяна на чл. 417, точка 2 от Гражданско-процесуалния кодекс, който урежда възможността по принудителен начин банките да събират вземанията си, както и да променят едностранно сключени с клиентите им банкови договори.

Освен това инициаторите ще апелират правителството да изиска прозрачност от банките по отношение на доходите на банкерите. От гражданското сдружение посочиха, че голяма част от банкерите в управата на банките имат паралелни фирми, които са включили в предмета си на дейност събиране на дългове.

Тази дейност е абсолютно противозаконна, защото според разпоредбите тя се извършва от съдия изпълнители и при известни законови гаранции, каза председателят на гражданската инициатива адв. Веска Волева.

"Искаме да обърнем внимание и на лихвената политика на търговските банки по отношение на малкия и среден бизнес", заяви Явор Джиджев, председател на Съюза за стопанска инициатива. По думите му между един потребителски кредит за физическо лице и един оборотен кредит за фирма няма съществена разлика.

Условията, които банките налагат на малкия клиент са еднакви - дали са за фирми и за граждани.

Джиджев посочи, че от Съюза за стопанска инициатива са отправили няколко писма до министъра на финансите Симеон Дянков, в които сигнализират за забелязващото се картелиране между лихвените политики и нивото на лихвите по заемите в България спрямо нивата на лихвите в държавите от ЕС. По думите на Джиджев Дянков е поел ангажимента да покани представители от Асоциацията на търговските банки на заседание с работодателите и синдикати в Националния съвет за тристранно сътрудничество, за да се установят причините за високите нива на лихвите.

В България лихвата не е пазарен компонент, защото тя се определя едностранно от страна на банките, коментира Веска Волева. Няма ги пазарните компоненти - договаряне, съгласие и преценка, допълни тя.

Явор Джиджев даде пример с член на Съюза за стопанска инициатива, който има отпуснат кредит през 2007 година с първоначално заложена годишна лихва от 7 пункта, но при анексиране през 2009 година се появява друго условие, при което лихвата ще се определя от базисен лихвен процент плюс надбавка 4 пункта.

Този базисен лихвен процент няма как да бъде проследен, защото той се формира от самата банка, обясни Явор Джиджев. Лихвата не е фиксирана и тя може да бъде променяна в течение на договора, допълни адв. Веска Волева.

От гражданската инициатива посочиха, че искат да се предоставят равни права и защитни механизми на българските граждани, каквито съществуват в Европа.

Волева определи ситуацията в България като "вулгарно банкиране" и нарече банките "раково образувание", което унищожи бизнеса и държавата.

Всеки може да направи сдружение срещу всеки или за всеки. Асоциацията на банките в България няма да става дискусионен партньор в този спор. Това коментира пред iNews председателят на организацията Левон Хампарцумян.

По неговите думи от сдружението се опитват да решат проблем, който не се решава така. "Търговски спорове не се решават чрез неправителствени организации. Те се решават или чрез споразумение между двете страни или чрез съда".

Банковите услуги не са част от жизненоважните услуги и ако на някой не му харесва – не е необходимо да ги ползва, категоричен беше Хампарцумян.

Според него не може да се абсолютизира и обобщава и всеки трябва сам да си търси правата – индивидуално и срещу конкретната банка.