ЕК иска по-сигурни и отговорни банки в Европа

Банките са в центъра на финансовата криза, обхванала световната икономика от 2008 г. насам. Бяха извлечени поуки и миналите грешки не трябва да се повтарят.

Водени от този принцип чиновниците в Европейската комисия представи предложения за промяна на начина на действие на осемте хиляди европейски банки.

Общата цел е да се засили устойчивостта на банковия сектор на ЕС, като същевременно не се накърни финансирането от банките на икономическата дейност и растежа.

С предложението се цели да се ограничи доколкото е възможно и  зависимостта на кредитните институции от външния кредитен рейтинг. Това може да стане чрез изискването банковите инвестиционни решения да се основават не само на рейтинга, а и на собственото им вътрешно кредитно мнение.

От друга страна банките със съществени позиции в даден портфейл могат да разработват вътрешни рейтинги за този портфейл, вместо да се осланят на външния рейтинг за изчисляване на собствените им капиталови изисквания.

Конкретните предложения на Комисията преследват три основни цели:

- Изискване за банките да притежават повече и по-качествен капитал, за да бъдат самите те по-устойчиви на бъдещи проблеми. При последната криза се оказа, че капиталът на кредитните институции е незадоволителен както в количествено, така и в качествено отношение, което наложи безпрецедентна подкрепа от националните власти.

Със своето предложение Комисията въвежда в Европа международните стандарти за банковия капитал, приети на равнище Г-20 и известни като споразумението Базел III. Европа ще има водеща роля в тази област, като приложи тези правила към над 8 000 банки, съставляващи 53% от световните активи.

- Комисията желае да създаде и нова управленска рамка, като предостави на надзорните органи допълнителни правомощия за по-тясно наблюдение на банките и за предприемане на евентуални ограничителни действия при установяването на рискове, например ограничаване на кредита, ако изглежда, че се оформя необоснована експанзия.

- Чрез комплектуване на цялото съответно законодателство, Комисията предлага единен правилник за банково регулиране.

Предложението на Комисията днес има две части - директива относно достъпа до дейности по приемане на депозити и регламент относно начина, по който кредитните институции и инвестиционните дружества упражняват дейността си.

Двата правни инструмента съставляват пакет и следва да се разглеждат съвместно. Предложението се придружава от оценка на въздействието, в която се посочва, че реформата ще намали значително вероятността от системна банкова криза.

Регламентът съдържа подробни пруденциални изисквания за кредитните институции и инвестиционните дружества и обхваща:

- Капитал - с предложението на Комисията се увеличава равнището собствен капитал на банките, както и качеството му. Хармонизират се и приспаданията от основния капитал с оглед определянето на количеството изискуем капитал, което е необходимо да се признава за регулаторни цели;

- Ликвидност - с оглед повишаване на устойчивостта на рисковия профил на финансовите институции във връзка с ликвидността, Комисията предлага въвеждането на коефициент за ликвидност, чиито точни параметри и тяхното съотношение ще бъдат определени след период на наблюдение и преразглеждане през 2015 г.;

- Коефициент на ливъридж - за ограничаване на прекомерния лостов ефект в балансите на кредитните институции и инвестиционните дружества, Комисията предлага коефициентът на ливъридж да бъде обект на пруденциален надзор. Въздействието на този коефициент на ливъридж ще бъде проследено отблизо преди евентуалното му въвеждане като правно обвързващо изискване на 1 януари 2018 г.;

- Кредитен риск от контрагента - В съответствие с политиката на Комисията по отношение на търгуваните на извънборсовите пазари деривативи ще бъдат въведени промени, с които да се насърчават банките да прибягват до централен контрагент при клиринга на операциите си с деривативи на извънборсовите пазари.;

- Единен правилник - финансовата криза открои опасността от разнопосочни национални правила. Единният пазар се нуждае от единен правилник. Регламентът е пряко приложим, без да се налага допълнително национално транспониране, и следователно премахва един от източниците на такава разнопосочност. В регламента се определя и единен набор от капиталови правила.

От друга страна новата директива покрива областите от обхвата на настоящата директива за капиталовите изисквания, където разпоредбите на ЕС (като изискванията за достъп и упражняване на банкова дейност, условията, при които банките могат да упражняват правото на свобода на установяване и на предоставяне на услуги, както и определянето на компетентните органи и принципите за пруденциален надзор) трябва да бъдат транспонирани от държавите-членки в зависимост от собствения им национален контекст.

Новите елементи в директивата са:

- Подобрено управление - с предложението се засилват изискванията относно договореностите и процедурите за добро корпоративно управление и се въвеждат нови правила за увеличаване на ефективността на наблюдението на риска от страна на управителните съвети, за засилване на статута на управлението на риска и за осигуряване на ефективно наблюдение на управлението на риска от страна на надзорните органи.

- Санкции - ако институциите нарушат изискванията на ЕС, предложението предвижда налагането на санкции от страна на надзорните органи, които не само да са действително възпиращи, а и ефективни и съответстващи — например налагането на административни глоби от до 10% от годишния оборот на институцията или на временна забрана върху членове на управителния орган на институцията;

- Капиталови буфери - въвеждат се два капиталови буфера в допълнение към минималните капиталови изисквания: буфер за запазване на капитала, еднакъв за всички банки в ЕС, както и противоцикличен капиталов буфер, определим на национално равнище;

- Подобрен надзор - Комисията предлага засилване на надзора с изискването за годишно изготвяне на надзорна програма за всяка наблюдавана институция въз основа на оценката на риска, по-систематично използване на надзорните проверки на място, по-стриктни стандарти и по-задълбочени и обърнати към бъдещето надзорни оценки.