През 2012 г. безработицата в Европа достига небивали през последните почти двадесет години мащаби. Доходите на домакинствата спадат, а рискът от обедняване или социално изключване нараства, особено в държавите членки от Южна и Източна Европа, се посочва в доклад на Европейската комисия.
Разликата между нивата на безработицата межди северните и южните страни от еврозоната бе 3,5 пункта през 2000 г. и спадна до нула през 2007 г., но след това бързо нарасна до 7,5 пункта през 2011 г., се посочва в доклада. Средното ниво на безработицата в ЕС нарасна до почти 11%.
Извън еврозоната различията, макар и да нарастват, са значително по-малки. Рисковете от обедняване и възможностите за избягване на бедността варират много между държавите членки. Някои групи от населението са по-силно засегнати. Младите хора, безработните жени и самотните майки са сред тези, които са най-силно застрашени от трайна бедност.
Липсата на осезаем възстановителен период подложи на натиск доходите на домакинствата в повечето държави членки и увеличи рисковете от трайно социално изключване. Реалният брутен разполагаем доход на домакинство намаля между 2009 г. и 2011 г. в две трети от държавите — членки на ЕС, за които е налична информация, като най-голям спад се отбелязва в Гърция (17%), Испания (8 %), Кипър (7%) и Естония и Ирландия (5%).
Тази тенденция рязко се различава от положението в скандинавските държави, Германия, Полша и Франция, където благодарение на системите за социална сигурност и по-устойчивия пазар на труда общите доходи са продължили да се увеличават по време на кризата. Навсякъде обаче продължаващата криза увеличава рисковете от трайно социално изключване.
За да не се допусне нарастващата бедност и дългосрочното социално изключване да се превърнат в трайна тенденция, е необходимо да се разработят политики, съответстващи на специфичните обстоятелства в различните държави и на потребностите на най-рисковите групи от населението, смятат от комисията.
В началото на 2013 г. ЕК ще предложи "пакет за инвестиции в социалната област" с насоки за държавите членки за въвеждането на адекватни, устойчиви и ефективни социални политики, които укрепват човешкия капитал и социалната сплотеност в условия на нарастващ натиск върху ресурсите на частния и държавния сектор за посрещане на предизвикателствата.
Системите за данъчни облекчения могат да окажат значително въздействие върху заетостта чрез специфични мерки, като например предоставянето на услуги за гледане на деца, което значително улеснява заемането на работни места от жените, отчитат от ЕК.
Намаляването на заплатите би могло да подобри конкурентоспособността, но ще намали също така търсенето в страната на продуктите на дружествата, а това може да доведе до закриване на работни места.
Анализът в доклада относно минималната заплата показва, че страните с по-висока минимална заплата не предлагат на хората с ниска квалификация демотивиращо ниско заплащане, което да ги откаже от участие в пазара на труда — напротив, в тези страни се наблюдава по-високо ниво на заетост при хората от тази група. Минималната заплата дава възможност също така да се намалят различията в заплащането на мъжете и жените.