Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) не само е предвиден да потуши сегашната дългова криза, но е и инструмент на бъдещето. Той трябва да изгради стена, за да не може в бъдеще да се случват повече такива неща. Това заяви пред журналисти Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия (ЕК) в България относно новите договори за създаване на европейски фискален съюз на фона на дълговата криза в еврозоната.
Тя участва в конференция на тема "Към европейски фискален съюз: нови договори, правни въпроси и перспективи", инфиормира Econ.bg.
Тя обърна внимание на факта, че конституционните съдилища в отделните държави са дали "зелена светлина на правителствата да приложат договора за ЕСМ. "За момента това, което можем да кажем, е, че нещата вървят в посока, че няма пречки да се задейства този механизъм", каза още тя, като подчерта, че ЕК работи за разработване на инструменти за по-стриктна бюджетна политика за държавите-членки и постигане на фискален съюз.
Германския конституционен съд разреши на 12 септември тази година ратифицирането на ЕСМ от страна на Германия, като обаче постанови вноската на Берлин за ЕСМ по никакви допълнителни разпоредби да не може да надвишава 190 млрд. долара, а германският парламент да получава пълна информация за случващото се с ЕСМ. Това обясни проф. д-р Аделхай Пътлър от Рурския университет в Бохум, Германия.
Германия е против "дългов съюз" в еврозоната, обясни Потлър, имайки предвид емитирането на европейски облигации.
"Самият процес на европейска интеграция е сложна амалгама от компромиси между държавите-членки", каза Александър Арабаджиев – съдия в Съда на Европейския съюз. "Спорни са причините за възникването на кризата и начините за нейното решение", добави Арабаджиев, който говори за ролята на Съда на Европейския съюз в контекста на дълговата криза в еврозоната.