Експерт: Новите европрограми забавени 20 месеца, усвояването на фондовете ще е чак след 2017 г.

Има закъснение от 1 година и 8 месеца година при стартирането на оперативните програми. Приемането на проекти и усвояването на средства от фондовете на ЕС реално ще зпочне чк от 2017 г., при положение, че новия програмен период е стартирал от 2015 г. Това каза за Фокус финансистът Георги Тодоров, който е бивш председател на Съвета по финанси в БСП.

Като причини за голямото забавяне на новите финансови програми на ЕС той посочи липсата на административен капацитет, предсрочните парламентарни избори през 2014 г., създаването на нов кабинет, липсата на приемственост между правителствата, променените регламенти по опертивните програми и др. "Очевидно, синдромът за започване на всичко отначало все още не е преодолян”, посочва той.

Страната ни има 11 оперативни програми, а до момента използва само 8, констатира експертът. "Странно защо до момента усвояването на европейските средства върви с изключително бавни темпове. Има програми, по които приемането на проекти все още не е стартирало, а там където е стартирало, е само по отделни подмерки, по една или друга оперативна ос", недоумява Тодоров.  

Според него има и забавяне в приоритетните оси на оперативните програми, а не само в подмерките. "Например в Оперативната програма за "Развитие на селските райони” (ПРСР) са стартирани само подмерки 4.1 и 4.2 - за инвестиции в земеделските стопанства. Изключително безпокойство в бизнеса създава това, че подмярка 6.4 за инвестиции в неземеделски дейности изобщо не е предвидена през 2016 г. В ОП "Региони в растеж” се работи само по приоритетна ос 7 – за развитие на пътната инфраструктура. Дори стартирането на отделни проекти е доста далеч. Някои от приетите до момента наредби доста често са противоречиви, а в някои случаи са и дискриминационни”, обясни финансистът.

Той уточни, че основните насоки в разпределянето на средствата от оперативните програми са в сферите на научно–изследователската дейност, иновации, развитие на човешките ресурси, конкурентоспособност и развитие на селските райони. Според него разпределението на средства между отделните оперативни програми е балансирано и в голяма степен отговаря на поставени цели, но до момента усилията на правителството са насочени "по проекти с PR-характер", като софийското метро, магистралите и завода за боклук.

"По-важният въпрос е как ще успеем да усвоим тези средства. Ще успеем ли да ги усвоим и как тези средства се разпределят вътре във всяка една отделна оперативна програма - кои приоритетни оси са включени. За съжаление до момента виждаме приоритетна концентрация на усилията отново в проекти с PR-характер, като софийското метро, магистралите и завода за боклук”, смята Тодоров.

Тодоров очаква по-сериозно приемане на проекти и сключване на договори чак от 2017 г., което отново ще изправи България пред риска ударно да усвоява евросредства, за да не ги изгуби.

"Това отново ще ни изправи пред риска да сме принудени с ударно темпо да приемаме проекти в последните години на програмния период. Това значи, че сме изправени пред риска да не успеем да усвоим всички средства, които са предвидени. Освен това небалансираното усвояване на средства води до компромиси, както в регламентите, така и след това в изпълнението на проектите”, предупреди финансистът.