Забравете за "черния лебед" на Европа, идва времето на "сивия носорог"

Какво общо има "сивият носорог" на Мишел Укър с тези очаквания за продължителна висока инфлация?

Терминът от 2013 г. описва не внезапни и изненадващи събития, които Талеб нарече "черни лебеди", а такива, които е много вероятно да се случат, появяват се постепенно след поредица от предупреждения и видими признаци, че се задават или вече се случват, имат голямо въздействие, но биват игнорирани или омаловажавани твърде дълго време. Когато политици и лидери не успяват да се справят със заплахи преди те да излязат от контрол, реагират твърде бавно и късно и с действията си често удължават кризата, има класически случай на "сив носорог":

• Високата цената на газовата и енергийна зависимост от Русия, която сега Европа плаща, беше известна от години.
• Вдигането на лихвите в еврозоната трябваше да започне месеци по-рано и по-решително.
• Търговските банки щяха вече да са оскъпили ипотечните и потребителските кредити и да охладят бума в строителството и цените на жилищата.
• Правителствата трябваше да ограничат изливането на милиарди, предвидени за помощ за излизане от шока от пандемията, но всъщност засилили проблема, защото бизнесът се беше възстановил и без тях.

За световната икономика през 2023 г. все още не е ясно дали САЩ ще избегнат рецесия през втората половина на годината заради постоянен инфлационен натиск или твърде агресивни действия на Федералния резерв. Високо остава напрежението с енергийните доставки и какво ще се случи с китайската икономика. Като се добавят ходът на войната в Украйна, някой възможен шок в цените на суровини и няколко природни бедствия, вероятността от глобална рецесия все още е висока.

ЕЦБ вдигна тази година лихвите с 2.5 процентни пункта и се очаква да продължи с нови стъпки през новата година. Икономистите, анкетирани от "Файненшъл таймс", очакват вдигане на цените в еврозоната с 6% през 2023 г. и с 2.7% през 2024 г. (прогнозата на ЕЦБ е за 6.3% 3.4%). В същата анкета се прогнозира повишаване на заплатите със средно 4.4% догодина (5.2% прогноза на ЕЦБ), което очевидно е под темпото на поскъпване за 2023 г.

Какви мерки предприема Европа:

• Министрите на енергетиката на страните от Европейския съюз се споразумяха за таван на цената на газа в целия блок. Ограничението може да бъде задействано от 15 февруари 2023 г., но има доста критики за ефективността и дори за смисъла му.

• Долната камара на парламента на Германия прие законодателство на стойност около 100 милиарда евро за ограничаване ефекта вурхе сметките за електроенергия и газ за домакинствата и индустрията от януари. Правителството се съгласи да национализира вносителите на газ Uniper и Sefe.

• Правителството на Унгария и работодателите от частния сектор се споразумяха за 16% увеличение на минималната заплата за следващата година.

• Румъния ще увеличи държавните пенсии с 12.5% от януари.

• Чешкото правителство одобри ограничаване на цените на електроенергията и природния газ за големи компании на същото ниво като цените за домакинствата и малките фирми, които вече са в сила. За големите индустриални потребители помощта е до 80% от потреблението през предходните три години, за да бъде стимулиран едрият бизнес да пести енергия.

• Португалия ще ограничи увеличението на регулираната цена на електроенергията през следващата година до 3.3% за около 1 милион домакинства и малки предприятия

• Словакия ще постави таван на цените на енергията за домакинствата през следващата година.

• Кабинетът на Испания одобри ипотечни облекчения за повече от 1 милион уязвими домакинства и още 10 млрд. евро енергийни помощи.

• Италия планира да похарчи около 21 милиарда евро през следващата година за облекчаване на разходите за енергия.

• Великобритания обяви нова версия на съществуващия таван на сметките за енергия и каза, че ще повиши пенсиите и социалните помощи в съответствие с инфлацията.

• Франция напълно национализира енергийната група EDF. Правителството ще ограничи повишаването на цените на електроенергията и газа за домакинствата с 15% през следващата година и помага на затруднените малки и средни фирми.

• Полша ще ограничи цените на електроенергията за малки предприятия, болници и домакинства през 2023 г. и ще увеличи два пъти минималната заплата.

• Хърватия постави таван на цените на електроенергията до март.

Проблемът засяга всички водещи развити и развиващи се икономики - според прогнозата на Организацията за иконоическо сътрудничество и развитие (ОИСР) потребителските цени в Г-20 ще достигнат ръст от 8% в края на тази година и инфлацията ще остане 5.5% догодина. След болезнената и "поликризисна" 2022 г. ни очаква една неприятна и може би мрачна 2023 г., казват анализатори.

Източник: "Дневник"