Заради кризата у нас се наблюдава драстично намаляване на сумите, които се залагат в хазартните игри в казината, показват данни от представително изследване на социологическа агенция "Медиана". Въпреки това обаче се запазва броят на играчите.
Много от казината са на път да затворят заради понижените обороти, а не толкова заради липсата на клиенти, обясни директорът на агенцията Кольо Колев.
Средните нормални залози сега, съпоставени с тези от преди три години и половина, показват спад с около 30 на сто, а средните максимални залози с около 17%.
В обществото се наблюдава двойнствено отношение към игрите на късмета, като запитаните изразяват негативно отношение само към тези, в които не участват, отчитат социолозите. Като цяло не се регистрира остро негативно отношение към хазартните игри.
Силно хазартно ориентирани са около 1% от населението. В игри на късмета участват над 34% от пълнолетните граждани. Водеща роля по популярност има тотото, в което залагат средства над 30% от гражданите, следват държавната лотария - с процент на участие 11,2 на сто, "Еврофутбол" - със 7,8 на сто, "Еврошанс" - с 2,1 на сто и бинго - с почти 2%.
Заклетите играчи, които залагат почти всеки ден са 0,8 на сто. Процентът на залагащите веднъж седмично е 7,5 на сто, а тези, които играят по-рядко от 1-2 пъти месечно са 20 процента.
Средно залаганата сума от играещите различни игри е 5,6 лева, като най-голям е броят на хората, които дават между 2 и 5 лева – почти 50%. Едва при един процент от хората се регистрират максимални залози над 150 лева.
Най-висока е средно залаганата сума в казината - 59,5 лева, а най-ниска в тотото – 6 лева.
Залаганията в интернет все още са пренебрежима величина на пазара на хазартните игри, в тях играят 0,2 на сто от хората, сочи изследването. Тиражирани слухове за милиарди левове, които хората правят в интернет залагания са силно преувеличени, според социологическата агенция.
Изследването е направено през ноември сред 978 души на възраст над 18 години.