На всеки 15 секунди в света загива работник

Всеки 15 секунди в света умира по един работник вследствие на злополука, свързана с работата. Всеки ден 6300 работника умират от злополуки или от болести, свързани с професионални заболявания, като цифрата набъбва до 2,3 милиона смъртни случая на година. Това се казва в доклад на Международната организация по труда (МОТ) за инструментите по здравословните и безопасни условия на труд в строителството, мините и селското стопанство, обсъден на 106-тия Международен конгрес по труда в Женева. От българска страна присъства президентът на КНСБ Пламен Димитров, който е член на Управителното тяло на МОТ.

Докладът показва още, че над 313 милиона работника страдат от несмъртоносни наранявания всяка година, или иначе казано 860 000 се нараняват на работното си място всеки ден. 4% от общия световен брутен вътрешен продукт се губи годишно (еквивалентно на 2,8 трилиона US$) от разходи, свързани със загуба на работно време, прекъсвания в производството, третиране на професионални наранявания и болести, рехабилитация и компенсация.

Строителство

Строителството е сектор с традиционно голям брой злополуки и професионални заболявания. Работата в строителството представлява между 5 и 10 процента от работната сила в индустриалните държави и завишен дял в много от развиващите се държави, като приблизително един от шест фатални инцидента на работното място се случват на строителните площадки. Строителните работници са изложени на разнообразни опасности при работа. По-голяма част от строителните дейности се извършват от местни фирми, като този сектор е с голяма интензивност, с чести промени в работната среда, които да включват многообразни местоположения, различни участници и висок дял на текучество на персонала.

Характерното за сектора е големият брой на работници-мигранти. Според оценките на МОТ в глобален аспект през 2013 г. в сектора са работили 26,7 милиона (17,8 %) работници-мигранти, включително производствени дейности и строителство, докато 16,7 милиона са били наети в селското стопанство (11,1%) от общо 150,3 милиона работници-мигранти.

Минно дело

В много държави този сектор се случват огромен брой злополуки с фатален край, а мините си остават най-опасните работни места. Сега и в миналото секторът привлича внимание със значимите рискове, пред които са изправени работниците. Бедствията в мините включват: трагедията в мината Pasta de Conchos в Мексико през 2006 (65 загинали миньори); наводнението в мината Shandong в Китай през 2007 (181 загинали работници); голямото бедствие в мината в Западна Вирджиния, САЩ през 2010 (29 загинали работници); злополуката в мината Copiapó, Чили, през 2010 г., бедствие в мината Pike River, Нова Зеландия през 2010 г. (29 загинали); бедствието в мината Сома в Турция през 2014 г. (301 загинали). Освен непредвидимите и неочаквани индиценти (като изтичане на газ, наводнения, експлозии, свличания) миньорите страдат и от много професионални заболявания и са подложени на много рискове, свързани с изпълнение на професионалните им задължения (пневмокониоза, загуба на слуха и въздействие на вибрациите).

Селско стопанство

Приблизително една трета от работната сила в света, над трилион хора, са наети в сектора на селското стопанство . Въпреки че делът на този сектор намалява в развитите държави, в развиващите се той остава един от важните сектори за заетост. Докато заетостта в сектора е намаляла в световен мащаб, процентът на заетите жени се е повишил през последните години. Според 3 световната организация за прехрана FAO делът на заетостта в селското стопанство през 2014 г. е наброявал 30,7 % в сравнение с 35,3 % през 1990. Делът на жените в сектора се е увеличил от 9,2 % през 1990 до 25,2 % през 2014г. Според оценките на МОТ за детския труд, повече от половината деца във възрастта от 5 до 17 години работят в селското стопанство (58,6%) в сравнение с 7,2% в индустрията и 32,3% в услугите, включително и като домашни помощници.

Освен това селското стопанство е секторът с най-голям дял на неформална заетост 82,1% от общата заетост в селските райони, и с 98,6 % от заетите в селското стопанство. За сравнение 24,5 % от работещите в урбанизираните райони са неформални работници. Интензивността на труда е доста висока в селското стопанство, работниците са подложени на рискове, свързани с използването на машини, вдигане на тежести, подложени са на рискове като скелетно мускулни травми, пестициди и агрохимикали.

Докладите сочат, че 170 000 селско стопански работници умират на работното си място всяка година, като тези случаи съставляват приблизително половината от фаталните професионални злополуки.

МОТ има четири конвенции в тази сфера.

Конвенция за здравето и безопасността при работа №187, препоръка No. 197, 2006;

Конвенция за безопасността и здравето в строителството 1988 (No. 167), препоръка (No. 175), 1988;

Конвенция за безопасност и здраве в мините (No. 176), и препоръка (No. 183), 1995

Конвенция за безопасност и здраве в селското стопанство (No. 184) и препоръка (No. 192), 2001

75 държави членки са ратифицирали поне една от четирите конвенции, обект на общия доклад. Конвенция 187 е ратифицирана от 41 държави-членки от приемането си през 2006 г. Конвенция 167, която е приета през 1988 г., е била ратифицирана от 30 държави-членки, Конвенция 176 (приета през 1995) е ратифицирана от 31 държави-членки, а Конвенция 184 (приета през 2001) е ратифицирана от 16 държави-членки.

34 държави са ратифицирали поне един от секторните инструменти, без да ратифицират конвенция 187. Само три държави-членки: Финландия, Словакия и Швеция, са ратифицирали всичките четири конвенции. България не е ратифицирала нито една от въпросните конвенции, отбелязват синдикалистите.