Петър Ганев: Пенсионната реформа позволи лични спестявания да се изземат от държавата

За пореден месец една от горещите теми в медийното пространство продължава да бъде тази за промените в пенсионната система. Тя тръгна с предложението, прието в края на миналата година, хората да избират дали партидите им за втора пенсия да останат в частни фондове или да могат да се преместват в Националния осигурителен институт (НОИ). Тези законодателни промени породиха множество дебати в началото на 2015 г. Следствие на тях управляващите измениха привидно първоначалната си идея и предложиха парите за втора пенсия да се прехвърлят не в НОИ, а в Сребърния фонд.

Тази тема, както и Трансатлантическото споразумение за свободна търговия между САЩ и ЕС (ТПТИ) и ситуацията в Гърция коментира старши икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев.

- Какво е мнението ви за пенсионната реформа? Подкрепяте ли идеята за втора пенсия в Националния осигурителен институт (НОИ)?

- Не. Това си остава на ръба на Конституцията. Хората трябва сами да изберат да прехвърлят партидите си за втора пенсия в НОИ, като с тази възможност за избор се спазва основният закон на държавата. Всичко друго обаче е замиване на основната тема – и дебатите за възрастта, и пакетът за пенсионната реформа.

- Каква е целта на тези промени в системата?

- Централната тема тук е, че с тази реформа се създаде възможността лични спестявания да бъдат иззети от държавата. Трябваше да се отвори вратата, която да позволи лично спестяване да бъде похарчено солидарно, което си е фундаментална промяна на модела. Тя е по пример на Унгария, което според мен е сред най-лошите реформаторски решения за последните 15 години.

- А какво трябва да се промени, за да се спре изтичането на пари през инвалидните пенсии?

- Това е съвсем отделна и сложна тема. Въпросът е дали да се пресече само бъдещото изтичане или да се направи преглед на тези, които вече са били дадени. Поне според мен такъв преглед трябва да бъде направен. Необходимо е също да се проверява каква е работоспособността на всеки инвалид и на база на това да има нов преглед. В тази насока обаче трудно можем да очакваме бързи резултати. Подобна реформа ще е свързана със сериозни административни промени. Но начинът, по който се отпускат тези пенсии, трябва да бъде променен.

- През последната година в медиите в Европа и у нас една от горещите теми е Трансатлантическото споразумение за свободна търговия между САЩ и ЕС (ТПТИ). У нас обаче липсва официална позиция по отношение на този въпрос. Защо според вас?

- Причината е незаинтересованост от страна на правителството като цяло по големи европейски теми. Това е христоматийно за много страни-членки, както и за България. Заедно с това от значение е това, че споразумението все още се дебатира между европейска и американска страна. Основната роля на държавите по ТПТИ е първо при формулиране на мандата какво ще преговаряме, а после при оценката на това, което е договорено. В промеждутъка няма място за друго нещо освен за неформални разговори по въпроса.

- Може ли заради една от държавите-членки споразумението да не влезе в сила?

- Да. Такова споразумение не може да има без наше съгласие или без съгласието на която и да е друга от страните в ЕС. Ние можем в последния ден преди приемането му да откажем да го подпишем. Очаквам скоро да има дебат по ТПТИ и в България. Доколкото чух предстои изслушване на парламентарната комисия по външна политика по тази тема след около месец, където ще бъде разглеждана тази тема. Към момента обаче основната заинтересованост е от страна на евродепутатите, защото това е част от дневния ред на Европа.

- В края на март месец парламента в Унгария обсъди ТПТИ. Тогава депутатите излязоха с официално писмо, в което заявиха, че имат опасения относно потенциалните вреди от договора. Имате ли представа какво точно притеснява унгарците?

- Не съм запознат детайлно с унгарската позиция. Струва ми се, че все пак по отношение на това споразумение водеща роля имат големите икономики, които са свикнали да защитават своите индустрии. Малки икономики могат да се опитват популистки да печелят от споразумението. И при Гърция има такъв пример – по време на преговорите с международните кредитори те заявиха, че няма да подпишат ТПТИ никога. Струва ми се, че Унгария също е страна, която би се възползвала да продаде позицията си против договора срещу нещо друго в замяна.

- Все пак към момента каква е позицията на България по отношение на споразумението според вас?

- Това, което аз знам е, че позицията на страната ни е по-скоро положителна, макар и неофициално. На няколко събития външният министър заяви това. За малка страна като нашата, която иска да привлече инвеститори и да изнася към големите пазари, да заемам самоубийствена позиция срещу свободна търговия, звучи абсурдно.

- Като стана дума за Гърция, какъв изход прогнозирате от преговорите с кредиторите? Ще излезе ли страната от еврозоната?

- Такъв вариант винаги има. Смятам, че политическата воля да не се случи това обаче, все още е силна и от двете страни. Със сигурност Европа е по-подготвена от Атина за подобен сценарий. Политическата воля обаче все пак е за запазване на статуквото и за изработване на нова програма за Гърция, която да е устойчива.

- От Атина взеха решение да махнат Янис Варуфакис от гръцкия екип, който преговаря. Какво цели това?

- Това е ясен ход, че политик, който очевидно дразни европейците при това нарочно, може би вече изигра своята роля. Той вече е свършил своята задача и ще бъде заменен от друг, който е по-склонен да преговаря. Това според мен е политически процес при който СИРИЗА е обещала, че ще скъса споразумението с кредиторите и сега трябва да изиграе театър, за да го подпише, без да изгуби подкрепата на обществото.

- Предстои гръцкото правителство да въведе 26-процентен данък върху сделките и трансакциите от България. Какви мерки трябва да предприеме България в такъв случай, някои депутати предлагат реципрочни мерки?

- Гърция обеща какви ли не данъци, но не успя да ги въведе много успешно досега. Иначе предни примери при проблеми със съседни страни ме навеждат на мисълта, че реципрочните мерки не помагат. Тоест това, че някой отсреща е идиот не означава, че и ти трябва да се правиш на идиот.

- Все пак този налог няма ли да има негативен ефект върху българските компании?

- Да, той крие опасност за бизнеса у нас, който има директни отношения с Гърция, като тези фирми не са малко. Търговията с тази страна си остава в голям обем. В крайна сметка всичко, което се случва в гръцката държава, влияе и на нас. Това се отнася и за техните компании, които избягаха да работят у нас, така и за търговия тъй като ние сме основни търговски партньори.