Социалният министър: Пенсиите ще се увеличават, но не и преизчисляват

Правителството ще търси начини за увеличаване на пенсиите, заяви по Нова телевизия социалният министър Бисер Петков. Запитан обаче дали е възможно преизчисляване на всички пенсии, той отговори: "Не мога да се ангажирам с конкретен отговор на този въпрос".

Бившият управител на Националния осигурителен институт (НОИ) изтъкна, че за всяка такава стъпка, след като бъде веднъж реализирана, са необходими средства, за да бъдат изплащани след това пенсиите.

Министърът бе категоричен, че една такава мярка е скъпа. В момента у нас има около 2 170 000 пенсионери, а изплащаните пенсии превишават 2 600 000. "Веднъж взета тази мярка, трябва да се изплащат тези пенсии", коментира Петков.

Той припомни, че правителството още в рамките на първите два месеца реализира едно от предизборните си обещания за увеличаване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст. От 1 юли над 560 хиляди пенсионери са получили увеличение на пенсиите - от 163 лв. на 180 лв. От 1 октомври е следващата стъпка.

Петков засегна и въпроса с депопулацията на населението у наскато посочи, че това не се случва само в България, но и в цяла Европа. "Във всички европейски страни населението като цяло намалява, още по-бързо намалява населението в работоспособна възраст", отбеляза министърът.

Затова навсякъде вече се обмисля по-пълноценно използване на възможностите на човешкия капитал. В Европа се обмислят мерки за по-пълноценно използване на капацитета на жените, защото заетостта сред тях е 12% по-малка.

Относно минималната работна заплата и изнесените данни от КНСБ, че месечно всеки работещ родител в семейството трябва да получава 1143 лв., Петков коментира, че това са резултати от изследвания на КНСБ. Според него те показват, че политиката на доходите е много важна. Това е една от важните политики, с които трябва да се решават проблемите и на работещите бедни, които у нас са около 700 хиляди души, смята Петков.

Той е категоричен, че е необходимо привличане на инвестиции и стимулиране на отрасли и дейности, в които има висока добавена стойност. В 22 европейски страни има въведена минимална работна заплата. По думите му въпросът не е дали да има минимална работна заплата, а какъв да е нейният механизъм.

"Минималната работна заплата е стандарт за цената на труда. От друга гледна точка това е стандарт за производителност на труда, защото ако не можеш да плащаш тази заплата, няма смисъл да правиш бизнес", отбеляза социалният министър.

Той посочи, че наскоро е разговарял с австрийския си колега. "Там минималната заплата се определя на пазарен принцип. Водещ въпрос в тристранния диалог между правителство, синдикати и работодатели следва да е въпросът с механизма за определяне на минималната работна заплата. Затова правителството ще предложи три сценария за нейното определяне", каза още Петков.

Относно спорният казус за "клас прослужено време" министърът заяви, че държавата като работодател е решила този въпрос още през 2012 г. и това не е въпрос, поставян от правителството.

Той обясни, че казусът се поставя настоятелно от работодателите. "Съветът за тристранно сътруднечество е мястото, където тези "брадясали въпроси" следва да намерят своя отговор. Поне от моя гледна точка този въпрос не е стоял на дневния ред на правителството", коментира Петков.