Стойнев: Преди 1 г. енергийният сектор имаше огромни проблеми

Мотивите на вота на недоверие към кабинета, внесени от опозицията и свързани с енергетиката, описват добрата картина на сектора. Това заяви от парламентарната трибуна министърът на енергетиката Драгомир Стойнев по време на дебатите за вота на недоверие, внесен от ГЕРБ, срещу правителството на Пламен Орешарски за провала в областта на енергетиката.

По думите му проблемите в бранша, които е заварило правителството на Пламен Орешарски преди една година, са били много по-сериозни.

"Първият документ, с който се запознах като министър, беше докладът на ЕК с анализ на натрупаните огромни проблеми в енергийния сектор. Това правителство влетя от първия час в проблемите на енергетиката. Реагирахме адекватно и навреме”, каза той по време на дебатите по вота на недоверие към правителството в Народното събрание.

Министърът допълни, че стратегията за енергийния сектор вече е готова, като тя е изградена върху четири основни стълба – либерализация на енергийния пазар, стабилизиране на ключовите дружества в енергетиката и връщане на баланса, диверсификация на източниците на доставки, спиране на разпродажбата на българската енергетика. Стойнев изрази желание документът да бъде обсъден от всички парламентарни групи, така че в крайна сметка да бъде постигнат консенсус между тях.

Той посочи, че по време на управлението на ГЕРБ НЕК е натрупала финансов дефицит от 435 млн. лв. само от задължението й да изкупува електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Разходите от закупената, но нереализирана разполагаемост, пък са в размер на 340 млн. лв. Причина за това е високата експортна такса, наложена от бившия енергиен министър от кабинета на ГЕРБ Делян Добрев, както и некоректните цени, по които се налагало да се продава, отбеляза Стойнев. Той отбеляза, че при така създалата се ситуация е нямало как да се очаква всички затруднения да се решат чрез повишаване на цената енергията.

Стойнев посочи, че по време на управлението на правителството на Бойко Борисов разходите на НЕК са се увеличили с 850 млн. лв.

Разделянето на НЕК и ЕСО, каквото е изискването от 3-тия либерализационен енергиен пакет, се осъществило без да се ангажират външни консултанти, каквато била практиката при управлението на ГЕРБ. Стойнев отчете, че за целта са ползвани само държавни експерти , като по този начин са спестени над 2 млн. евро. Спестени са и глоби - по 8500 евро на ден, ако не било постигнато успешно разделение. По думите му правителството на Бойко Борисов е ползвало консултанти, без да се интересуват какви резултати са постигнали, като "едни пари е трябвало да се подарят на някого".

Министърът отчете още, че промените в регулаторната рамка са били оценени положително от рейтинговата агенция "Фитч". От началото на 2013 г. агенцията следи рейтинга и на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и състоянието на групата е обект на мониторинг. Последният доклад от "Фитч" посочвал стабилна перспектива за развитие на холдинга. В документа се отчитало още, че ликвидността на групата в средносрочен план е достатъчна, положителна е и оценката на мениджмънта.

Стойнев бе категоричен, че правителството полага всички усилия за стабилизиране не само на НЕК, но и на цялата енергийна система на страната.

Министърът на икономиката и енергетиката подчерта, че независимо от обтегнатите отношения между Русия и ЕС в момента, България ще продължава да работи за осъществяването на "Южен поток". Той припомни извоюваните от кабинета преференциални условия на договора, които гарантират по-ниска лихва, върху заема за проекта. Също така Стойнев коментира възможността за ползване на ранни дивиденти след достигането на пълен капацитет на работа на тръбата. Той увери, че в момента активно текат и преговорите с Турция и Гърция за строежа на "Южен поток".

По въпроса за ЕРП-тата, Драгомир Стойнев увери, че Държавната агенция за енергийно и водно регулиране работи по казуса в рамките на закона. Той обясни, че в момента се очаква становището на Европейската комисия, както и коментарите на опозицията за промените в Закона за енергетиката, които предстои да влязат на второ четене.

"Българската енергетика трябва да служи на държавата и да остане национална", подчерта икономическият министър. В заключение на своето изказване той апелира за национален консенсус по въпросите за енергетиката.