Строителството на АЕЦ „Пакш“ 2 започва през януари

Миналата седмица от малкото унгарско градче Пакш дойде новината, че през януари 2018 година започват строителните работи на площадката на АЕЦ "Пакш" 2. "Росатом не вижда препятствия още през януари 2018 г. тук, на това място да се разгърнат дейности за създаване на строително-монтажна база", подчерта генералният директор на руската държавна корпорация за атомна енергия Алексей Лихачов, който посети строителната площадката на новата АЕЦ в Унгария.

Лихачов заяви още, че целта на срещата е обсъждане на най-важните теми и съгласуването на задачите за започване на строителството. По думите му, двата нови енергоблока на АЕЦ "Пакш" ще са от поколение "три плюс", отговарящи на най-високите изисквания за безопасност. Така Унгария с малки, но уверени стъпки върви по пътя на изграждане на два атомни енергоблока от най-ново поколение.

През 2009 г. правителството на Унгария одобри разширяването на АЕЦ "Пакш",  стартирането на подготовката и избора на технология.  Като потенциални технологии бяха разглеждани АР1000 на "Уестингхаус", реактор Atmea-1 на Atmea (съвместно предприятие на френската Areva и Mitsubishi Heavy Industries), EPR на Areva, BWR – кипящ водо-воден реактор, PWR – водо-воден реактор,  АР-1400 на южнокорейската KEPCO и ВВЕР-1200 на "Росатом". През 2014 г. унгарското правителство направи проекта високоприоритетен и реши да ускори избора на изпълнител, като се отказа от идеята за търг и сключи направо договор с "Росатом".

По време на процедурата, на базата на анализите на отделните компании доставчици, правителственият комитет по ядрена енергетика стигна до извода, че само технологията ВВЕР-1200 изпълнява в най-пълна степен унгарските изисквания за безопасност и техническите стандарти. По този начин "Росатом" се оказа единствената компания, която може да построи новите енергоблокове и не е необходимо да се обявява нов търг.

През същата 2014 г. унгарците подписаха междуправителствено споразумение с Русия за предоставяне на кредит в размер на 10 милиарда евро. С тези средства унгарското правителство ще финансира около 80% от строителството на двата енергоблока. По този начин Унгария си осигури прост модел на финансиране при благоприятни условия и лихвени нива, които сега трудно могат да се намерят на световните финансови пазари. Освен това, Унгария се договори, че ще започне да връща кредита на Русия, само след като централата бъде въведена в експлоатация и започне да доставя електроенергия на пазара. Т.е. връщането на кредита всъщност ще се извършва с печалбата от продажбата на електроенергия.

Като страна член на ЕС обаче Унгария трябваше да мине през редица процедури, за да защити това свое решение и да убеди Брюксел, че изборът на руските атомни технологии и последващият финансов модел за изграждане на АЕЦ "Пакш" 2, чрез междуправителствен кредит от Русия, не са нерегламентирана държавна помощ и не нарушават правилата за конкуренция на Общността. В началото на 2017 г. Брюксел даде "зелена светлина" на проекта, а ЕК даже призна, че проектът ще бъде печеливш.

Пробивът на Будапеща в Брюксел по отношение реализацията на нова ядрена мощност се приема за пример и в други страни в ЕС, които планират нови ядрени проекти, като например Чехия. Президентът Милош Земан заяви при посещение във Височинския край, където е разположена АЕЦ "Дуковани", че не би бил против държавата да поръча строителството на нова ядрена мощност по унгарския модел без търг. Чешкото издание MF Dnes написа, че президентът по време на посещението си е заявил: "Политическата ситуация е краткосрочен епизод, а строителството на АЕЦ - дългосрочна история. Лично аз не бих бил против, ако у нас се приложи подобен модел както в Унгария за АЕЦ "Пакш 2".

По мнението на редица експерти такъв вариант е възможен и за реализиране на проекта за АЕЦ "Белене". Появиха се информации, че в доклада относно бъдещето на проекта, който бе поръчан на БАН от правителството, се очаква да бъде записано, че АЕЦ "Белене" трябва да бъде 100% държавна собственост. Експерти смятат, че държавата не трябва напълно да оставя атомен обект в ръцете на частен инвеститор, най-малко заради това, че отговорността за ядрения риск носи държавата, а печалбата от централата ще влиза не в държавния бюджет, а в касата на някоя частна корпорация.

Освен това България вече разполага с два реактора руско производство, т.е. само "Росатом" може да построи централата. При това, ако се говори за кредит, то днес това е една от най-отработените схеми за финансиране на изграждането на АЕЦ. Така в случая с АЕЦ "Белене", кредитът би могъл да реши проблема с липсата на средства за реализиране на проекта. Ако се направи договорка връщането на заема да стане след началото на производството на електроенергия от новите енергоблокове, то до голяма степен това няма допълнително да натовари българския бюджет, коментират експерти. Следователно, ако българската държава реши да реализира проекта за АЕЦ "Белене" с привличане на капитали (включително междуправителствен кредит, взет от Русия например), би било логично ЕК да одобри такъв финансов модел, както направи в случая с Унгария, прогнозират специалисти.