Умерено оптимистична прогноза на Горанов: 3% икономически растеж за 2016 г.

Финансовият министър Владислав Горанов заяви на 10-та правителствена среща с бизнеса, че не може да се допусне увеличаване на външния дълг на страната, защото това може да застраши националната сигурност. Затова той отдавна поставя въпроса да се намалят бюджетните разходи, а в краен случай да се премени данъчната система. Министърът обаче не уточни дали има предвид вдигане на ставките или промяна в системата на обагане.

"Големият дълг не е причина, а е следствие от натрупаните дисбаланси. Новият дълг няма да е тема тази година, но неговото увеличаване рано или късно може да постави под въпрос суверенитета на държавата. Затова често повдигам в правителството въпроса как да го ограничим. Затова настоявам за промени в разходната част на бюджета. За съжаление, ако няма няколко години на устойчивост, темата за дълга може да премине в тема за данъчната система и дали тя е подходяща да финансира така структурираната държава", каза финансистът на държавата.

Министърът се определя като "умерен оптимист" по отношение на очаквания по-голям икономически растеж през 2016 г., тъй като икономиката ни се намирала във възходящ цикъл. "Потенциал за по-голям растеж в България има. Умерен оптимист съм, че цикълът на страната е възходящ", обяви той. Според него"големият инвестиционен ресурс от правителството е допълнил възможностите за икономически растеж и призна, че преобладаваща част от тези средства са от европейските фондове.

"Ще се влеят и средства по програмата за енергийна ефективност. Имаме договори за саниране, срещу които има около 1 млрд. лв., които могат да минат през малките и средни предприятия. Огромен ресурс се наля в края на миналата година, а положителен резултат от него се очаква и през 2016 г.", аргументира се Горанов.

Финансовият министър говори пред участниците във форума, който продължава и в момента в София. Темата на срещата е: "България в глобалната несигурност”- рисковете и възможностите за икономиката". Подтемите на втория панел, в който Горанов участва, са за ключовите стъпки за запазване на финансовата стабилност, за заплахите пред системата и как да ги избегнем, за това дали отново банките ще станат посредник на икономически растеж, предаде БГНЕС.

Той каза още, че световният стокооборот се очаква да се забави и приносът на българската икономика ще бъде по-ограничен през тази година на фона на миналата. "Крайното потребление изисква дългосрочна стабилност и предполага едно рационално поведение в резултат на цялостното поведение на икономическата и бизнес среда. През последната година растат спестяванията у нас. По една или друга причина оставам с усещането, че в начина на правене на политика, рационалното не е на първа линия. Би трябвало да се движим в границите на 2-3% икономически растеж", анализира Горанов.

Той отчете, че е преодоляна тенденцията на обезценката на жилищата, че благосъстоянието на хората се повишава, а бизнесът е успял да се пренасочи към печеливши ниши.

Проблемите в енергетиката пък ще бъдат преодолени, ако бъдат избегнати популистките решения, ако се премахне възприятието ни, че енергетиката е част от социалната политика и започнем да работим на пазарен принцип. "Едва тогава, бихме могли да преодолеем дефицитите", смята Горанов. И припомни, че с усилията на социалните партньори и със законодателни промени правителството е успяло да балансираме системата така, че да не се натрупват нови загуби.

"Ако в следващите няколко години успеем да сведем дефицита до 0, едно от основните ни конкурентни предимства ще може да изиграе своята роля. Спомням си момента, в който се настроихме към сегашния модел на пряко договаряне (на цените на електроенергията), което е добро и дългосрочно решение и мисля, че сега е моментът да го реализираме", подчерта министърът.

Той увери, че след фалита на КТБ през 2014 г., упраляващите са "доста по-въоръжени и внимателни". И изтъкна пред бизнеса, че успешно са въведени директивата за възстановяване на банките и финансовите институции.

"Сега нека минем през катарзиса на оценката на активите на банките, за да можем да върнем доверието във финансовата система. Подложени сме на най-щателната възможна проверка, няма лошо в това. Лошото е, че колегите във финансовата система ще бъдат малко по-консервативни заради това. Доброто е, че всички разбраха, че правилата на играта вече не могат да бъдат заобикаляни. Платихме висока цена, измерена в милиарди, но тя си струваше, защото ни показа, че забавените решения създават грешна среда", заключи финансовият министър. 

След премиера Бойко Борисов и Горанов се обърна към бизнеса с предупреждение, че "клатенето на лодката (държавата бел.ред.) в момента не е полезно".