Днес ми се наложи да шофирам по бул. Сливница сред традиционното
задръстване.
Бях си пуснал радио и по него излъчваха „Imagine” на Джон
Ленън.
Отсреща ми огромен плакат на Волен Сидеров и телевизия
Алфа.
Огромен, на почти цялата стена на висока сграда, плаката покриваше
площ с височината на 7 етажа от нея, преброих.
Плакат по-висок от повечето сгради в столицата. Черен. Страшен. А в
ярко бяло - лицето на Волен Сидеров. Смръщил вежди, гледа
замечтано към комунизма. Сякаш ти казва, живота ти е чер, но аз съм
бел. И под него Алфа-Атака, сиреч ако искаш да шмъркаш още от
белото, знаеш къде да ме намериш. А от долу – на кой телевизионен
оператор, на кой канал е телевизия Алфа. Сиреч, и да не знаеш къде
да ме намериш, ето тука съм, на една ръка разстояние (ех какви неща
можеш да правиш с тази ръка, след като превключиш на канала, не, не
с това мръсно подсъзнание, имах в предвид да покажеш среден пръст!
Не, не на Волен, а на неправдините, с които той се
бори).
Волен се изкарва страшен борец за правдини, смел герой на героите,
които громи чужденците, продавачите на българска земя, сектите и
геьовете.
Обаче за мен той винаги ще си остане онова прегърбено, свито,
дребно, възрастно човече, в СС якенце, с учуден жалък поглед, което
примляскваше нервно като старо деди с чененце, и не можеше да
измисли оправдание за поведението си на едно телевизионно
интервю.
Героят от плаката, дето му липсва само текето на Че (ВоленЧе) е
всъщност това, същото дребно, мижаво човече, богослов, което ще
гони чужденците, ще забранява продажбата на земя, богос(з)ловещо,
дето уж щял да Умрел за клета майка България.
А на фона на тези ми мисли се чуваше следният текст от песента
-
...Imagine there's no countries
It isn't hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people living life in peace ...
Аз може и да се напъна, и да си го представя. А другарят
Волен?
Източник: Делян Делчев