Бързо кино, бърза фантастика

Л. ме покани на една от прожекциите на Кинематограф Live в Студио 5 в НДК, примамвайки ме с българската фантастика „Sunless“ с участието на Китодар Тодоров и естествено, нямаше как да откажа.

След протестното шествие по най-бързия възможен начин се изнесох към НДК и успях да закъснея само 10-тина минути, т.е. събитието тъкмо започна.

Не завиждам на кинаджиите, особено на младите. Това е изключително труден занаят, защото разчиташ на други хора да бъдат очите и ръцете ти. Това е все едно да се опитваш да нарисуваш картина като диктуваш по телефона какво да рисува специално нает скъпоплатен художник, докато гледаш по телевизията как се получава.

Дори е още по-сложно, защото става дума за гигантски бюджети и липса на време, тоест не бива да има творчески кризи и сривове. Трябва внимателно да се експериментира, а рисковете, които могат да се поемат, трябва да са добре претеглени, за да не фалираш преди да завършиш филма. Не бива и да се закъснява, защото всеки ден закъснение увеличава риска.

Всяка заснета минута струва много пари, а после по време на монтажа може да се окаже, че доста минути не ти трябват или пък някакви много ти липсват.

На събитието гледахме около 10-тина различни късометражни филми. Изключително изморително е, защото в кратко време трябва да превключваш от тема в тема, от жанр в жанр, от стилистика в стилистика и от история в история.

Видях наистина добро кино.

Първо, поводът – българското заглавие „Без слънце“ с Китодар. Това е антиутопия (поздравления, в България никой не посяга към тоя жанр), забъркана от един прах за пране и мрачен индустриален пейзаж в безкрайни тъмни коридори.



Впечатления.

– Напълно излишен е английският език, защото пречи на актьорите да играят на макс. Колкото и да ги избираш знаещи английски, то такава изразителност като на родния език не можеш да се постигне, освен с дълга практика. Особено за актьор като Китодар, при който езикът е най-силното. В другите филми не се притесняваха да играят на италиански или на шведски.




– Сюжетно, на ръба на психологическата достоверност, това е нещо средно между „Бразилия“, „Островът“ и „1984“. Интригата се забърква от един твърде ефективен прах за пране, а героят на Китодар е бачкатор без претенции към системата, докато тя не започне да има претенции към него.
– За скромния бюджет, който прозира от всеки кадър, резултатът е приличен и си заслужава да се види.

Чакам с нетърпение Китодар да играе в „голям“ филм. Любимият ми скеч с него.


Късометражният филм е доста труден жанр, защото само в няколко минути трябва да се разкаже история като за голям филм.

Има само два възможни подхода към този тип филми:
1. Да се постъпи наистина гениално и наистина да се разкаже страхотна история само в няколко минути. Имаше такъв филм на фестивала – Beast. (хора със слаби сърца и кучезащитници да не гледат).

2. Да се избират съвсем прости сюжети и послания. Киното се учи с практика и затова се правят такива филми.  Получава се добре заснета история със скромна поука. Но показва какво могат младите и ако някой ден се намерят повечко пари и хубав сценарий може да се получи нещо наистина хубаво.

Имаше и от едните, и от другите.

Какво ми направи впечатление – Килия 8. Другият филм с кутия, която предсказва бъдещето (не запомних името му) Италианския филм за детската банда. Музикалните филми.

Ето един от тях.




Повечето филми от фестивала могат да бъдат намерени на сайта на събитието, жалко че търсачката не работи добре и понякога не открива филми, които реално са там.

За финал седнахме в Кривото в подлеза на НДК да обсъдим гледаното. Голяма грешка, защото там се е превърнало в дискотека. Във всяко ъгълче на ресторанта дънеше силна денс музика, така че трудно си чуваш мислите. Или може би идеята е да се наливаш с алкохол, докато бийта спре да ти прави впечатление. Явно се преформатират „младежки“.