Дани
Мадиган: Добре, виж. Какво ще кажеш за онова момиче там? Твърде
красива е, за да работи във видеотека.
Гледах първите три серии на „Четвърта власт“. От една страна,
медиите са ми много любопитна територия, защото от 15 години ту
правя медии, ту се занимавам с тях, а напоследък с фондацията
изследваме свободата на словото. Така че художественият поглед в
областта ми е много любопитен.
По малко по–различен повод, една професорка ме попита наскоро – „Защо, защо научното знание не може да стигне до хората? През последните години се написаха великолепни монографии, но никой не ги чете извън научните среди, а още по–малко хора ги разбират. Ако хората ги прочетат и ги разберат, много митове за нашето минало ще се превърнат в прах, а ние ще разбираме по–добре живота си.“
Съгласен. И това, което толкова се чудим – как може познанието за живота и света да стигне до всеки човек в компресиран и разбираем вид, е измислено преди хилядолетия – това е изкуството. Мисията (не точно задачата) на изкуството е, чрез разказване на истории да ни въведе в света, който съществува или е съществувал.
След този обилен теоретичен увод да поговорим за сериала. Признавам, че съм пристрастен – с някои от създателите му съм бил в едно училище, с други сме работили бюро до бюро, с трети сме съмишленици, а с четвърти просто се харесваме ;)
Но това не ми пречи да бъда обективен. Ето и с капиталци много се имаме, а преди няколко години така ги бях нахранил, че миналата седмица ми обясняваха, колко съм ги бил ядосал тогава и още им държеше влага. А аз очаквах, като им написах такава обилна критика да се видим поне веднъж на живо за да им покажа какво имам предвид. Минало бешело ;)
Сериалът започва с ударно начало. Много хора казаха, че много ги дразни рецитирането в стил НАТФИЗ, то и мен декламирането много ме дразни по принцип в българското кино, но този път добрият сценарий и режисура надделяха и след петата минута спрях да го забелязвам.
Нормално е на кино жените да са по–красиви, офисите да са по–чисти,
техниката да е по–модерна. Когато е на филм, може. Тук се намесва и
жанровата специфика – все пак това е комерсиален сериал, който
трябва да се продаде на други телевизии, и затова офисите са малко
по–луксозни и чисти, журналистките са малко по–красиви и умеят да
се гримират и обличат съвършено, а журналистите са доста
по–професионални и пият много малко в кадър. Ченгетата в CSI дали
са като истинските? Хорейшо?
За вярността към професията ми е трудно да съдя - никога не съм работил в редакция като журналист, (макар че преди години в Нет Инфо имахме и редакция с новини) така че точно от тази страна на професията нямам голямо понятие.
Същото важи и за литературния говор. Ако правим кино с друга специфика – например, тежка социална драма, която трябва да се показва по фестивали или по телевизията след 11,30 вечерта (а мислим и за децата) – тогава нелитературното изразяване е задължително, защото е част от художествената истина. Докато за разказването на историята на една редакция в праймтайма (най-гледаното време) цинизмите и жаргонът не са съществени. Тоест, необходим е още един компромис на реалистичното с комерсиалното, за което също смятам, че им се е получило много добре.
Не е съвсем всичко да ми е харесало безусловно. Първите десетина минути предизвикаха у мен тежко недоумение. „Блогърка“ която щурмува редакция, за да си намери работа?! Която вече пише от години, но няма ни един познат в редакцията, на който да се обади, преди да се прави на маймуна? Има фантастична представа за парично–трудово–авторските взаимоотношения, но вече пише книги?
Вероятно е трябвало да се вкара с взлом в сюжета (а и вече има достатъчно НАМЕЦИ, че ще научаваме още неща за миналото ѝ по-нататък)
Допълнително в betahaus имахме среща с двама души от екипа на сериала – Велислава и Шошо, които трябваше да ни разкажат как е текъл работния процес
Както каза Димитър Коцев – Шошо – „Трябваше да бързаме, защото през цялото време усещах нечий дъх във врата си“
А Велислава показа схемата на героите и взамоотношенията им – скелетът, около който е бил писан целия сценарий.
Вече гледах три серии и смятам да го гледам целия. Въпреки недостатъците си, които вече казах, че спрях да забелязвам, този сериал има едно голямо предимство, което например забелязах при първия сезон на Big Brother – накара ни да разберем още нещо за себе си.
Също така, е сигурно първият филм в новата ни история (поправете ме, ако бъркам, много не съм гледал български филми и сериали след 90–та година), в който тази отровна плетеница между тайни служби, медии и политика се показва наяве, а народната милиция и държавна сигурност, пардон полицията и ДАНС, съвсем не са ангели, които бдят денонощно да ни осигурят спокоен живот в истина и с високи доходи.
Сигурно ще се чуят още много критики. Най–странната чух на протестното шествие. От известно време ходят някакви личности из протеста и обясняват, че добрата телевизия е битиви, лошата е бнт и е лоша БНТ защото сериалите са ѝ много по–скъпи от тези на конкуренцията. Ами добре. В крайна сметка цената трябва да е свързана с продукта, иначе нищо не значи. Все едно да ви питам - кола за 5000 лева евтина ли е?
Тече и рекламна кампания с истински вестник „Четвърта власт“. Много хитро измислено
–––––––––––––––––––––––––––
*От филма „Последният екшън герой“: Дани Мадиган (момчето), се опитва да докаже на Джак Слейтър (героят на Бате Арни), че се намират във филм, а не в действителността.
Джак Слейтър: Съгласен съм. Може
би работи за нас... под прикритие, разбира се...*
По малко по–различен повод, една професорка ме попита наскоро – „Защо, защо научното знание не може да стигне до хората? През последните години се написаха великолепни монографии, но никой не ги чете извън научните среди, а още по–малко хора ги разбират. Ако хората ги прочетат и ги разберат, много митове за нашето минало ще се превърнат в прах, а ние ще разбираме по–добре живота си.“
Съгласен. И това, което толкова се чудим – как може познанието за живота и света да стигне до всеки човек в компресиран и разбираем вид, е измислено преди хилядолетия – това е изкуството. Мисията (не точно задачата) на изкуството е, чрез разказване на истории да ни въведе в света, който съществува или е съществувал.
След този обилен теоретичен увод да поговорим за сериала. Признавам, че съм пристрастен – с някои от създателите му съм бил в едно училище, с други сме работили бюро до бюро, с трети сме съмишленици, а с четвърти просто се харесваме ;)
Но това не ми пречи да бъда обективен. Ето и с капиталци много се имаме, а преди няколко години така ги бях нахранил, че миналата седмица ми обясняваха, колко съм ги бил ядосал тогава и още им държеше влага. А аз очаквах, като им написах такава обилна критика да се видим поне веднъж на живо за да им покажа какво имам предвид. Минало бешело ;)
Сериалът започва с ударно начало. Много хора казаха, че много ги дразни рецитирането в стил НАТФИЗ, то и мен декламирането много ме дразни по принцип в българското кино, но този път добрият сценарий и режисура надделяха и след петата минута спрях да го забелязвам.
За вярността към професията ми е трудно да съдя - никога не съм работил в редакция като журналист, (макар че преди години в Нет Инфо имахме и редакция с новини) така че точно от тази страна на професията нямам голямо понятие.
Същото важи и за литературния говор. Ако правим кино с друга специфика – например, тежка социална драма, която трябва да се показва по фестивали или по телевизията след 11,30 вечерта (а мислим и за децата) – тогава нелитературното изразяване е задължително, защото е част от художествената истина. Докато за разказването на историята на една редакция в праймтайма (най-гледаното време) цинизмите и жаргонът не са съществени. Тоест, необходим е още един компромис на реалистичното с комерсиалното, за което също смятам, че им се е получило много добре.
Не е съвсем всичко да ми е харесало безусловно. Първите десетина минути предизвикаха у мен тежко недоумение. „Блогърка“ която щурмува редакция, за да си намери работа?! Която вече пише от години, но няма ни един познат в редакцията, на който да се обади, преди да се прави на маймуна? Има фантастична представа за парично–трудово–авторските взаимоотношения, но вече пише книги?
Вероятно е трябвало да се вкара с взлом в сюжета (а и вече има достатъчно НАМЕЦИ, че ще научаваме още неща за миналото ѝ по-нататък)
Допълнително в betahaus имахме среща с двама души от екипа на сериала – Велислава и Шошо, които трябваше да ни разкажат как е текъл работния процес
Както каза Димитър Коцев – Шошо – „Трябваше да бързаме, защото през цялото време усещах нечий дъх във врата си“
А Велислава показа схемата на героите и взамоотношенията им – скелетът, около който е бил писан целия сценарий.
Вече гледах три серии и смятам да го гледам целия. Въпреки недостатъците си, които вече казах, че спрях да забелязвам, този сериал има едно голямо предимство, което например забелязах при първия сезон на Big Brother – накара ни да разберем още нещо за себе си.
Също така, е сигурно първият филм в новата ни история (поправете ме, ако бъркам, много не съм гледал български филми и сериали след 90–та година), в който тази отровна плетеница между тайни служби, медии и политика се показва наяве, а народната милиция и държавна сигурност, пардон полицията и ДАНС, съвсем не са ангели, които бдят денонощно да ни осигурят спокоен живот в истина и с високи доходи.
Сигурно ще се чуят още много критики. Най–странната чух на протестното шествие. От известно време ходят някакви личности из протеста и обясняват, че добрата телевизия е битиви, лошата е бнт и е лоша БНТ защото сериалите са ѝ много по–скъпи от тези на конкуренцията. Ами добре. В крайна сметка цената трябва да е свързана с продукта, иначе нищо не значи. Все едно да ви питам - кола за 5000 лева евтина ли е?
Тече и рекламна кампания с истински вестник „Четвърта власт“. Много хитро измислено
–––––––––––––––––––––––––––
*От филма „Последният екшън герой“: Дани Мадиган (момчето), се опитва да докаже на Джак Слейтър (героят на Бате Арни), че се намират във филм, а не в действителността.
Източник: Комитата