Говорѝ с боздугана.

Повече от 50 дни протестиращите излизат по улиците на София, за да прекъснат връзката на мафията с властта. Повече от 50 дни всякакви говорители, най–вече хората от властта, се упражняват да обясняват, че протестите целят връщането на ГЕРБ във властта, или иначе казано – замяна на една олигархия, с по–алчна олигархия.

Към този хор се присъедини и самият бивш премиер Борисов, първо си присвои протеста, твърдейки, че повечето хора, участващи в него, подкрепят него и ГЕРБ, след това заби нож в гърба на протестиращите, споделяйки, че избори можело да има и през май, и недоволен от масовостта на протеста, поиска 200 000 да излязат на улицата, сигурно представяйки си, че ще го върнат на власт.

А нещата са много прости, както ни ги обясни Вежди Рашидов –

„По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той - на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката (КТБ - бел.ред.) е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари.“ (Вежди Рашидов, цитатите според Дарик)

Тоест, Рашидов потвърди това, което от дълго време алармираме – именно ГЕРБ и по–точно лидерът Бойко Борисов, заради единия медиен комфорт и заради единия рейтинг хвърлиха държавата в ръцете на мафията и са част от проблема, а не част от решението.

С този лидер ли да очакваме да изпълзим от дъното? Него да натоварим с надеждите си? Изведнъж да придобие отнякъде твърдост, решителност, неотстъпчивост и принципност?

Отговорът е ясен.

Има и друг въпрос – кой е мафията, кой я създаде, кой и как я финансира, кой и как я пази с политически чадър? Сега, когато е ясно, че Делян Пеевски е просто един боздуган, сламена кукла, която Доган размахва под носа на гражданите, какво трябва да направим?

Проектът ДПС, който е очевидно много тясно свързан с главата, от която гние цялото тяло, стартиран не без помощта на определени „националноотговорни“ структури в бившите комунистически служби, достигна до логичния си завършек – съюзи се със своя антипод – „Атака“ и с БСП, показвайки, този път напълно недвусмислено, че смокиновото листо „права и свободи“ и членството в АЛДЕ, са само маскировка на много по–прагматични и по–брутални властови и икономически интереси от защитата на правата и свободите на мюсюлманите в България.


И какво трябва да се направи, за да избегнем удара с боздуган, но да поправим положението?

Опорите под краката на ДПС трябва да бъдат измъквани една по една и най–важната задача, е, чрез вглеждане в миналото и чрез осъждане на „възродителния процес“, българските турци и мюсюлмани бъдат убедени, че той никога няма да се повтори, за да могат да бъдат откъснати поне от този страх, преди да започнем да разграждаме другите бизнес и политически мрежи, в които са оплетени.

Това е дългосрочната цел, а краткосрочната е максимално бързо изваждането на ДПС от властта на национално ниво, чрез бърза оставка и предсрочни избори.  

До момента протестът не изпълни главната си цел – оставката на правителството на Пламен Орешарски, а въпросът за присъствието на ДПС и Ахмед Доган във властта и икономиката дори не е поставян от протестиращите. Това е само временно – самият протест не е приключил и няма намерение да приключва, а само преминава в нови форми.  Системните проблеми, които събудиха гражданската енергия, никъде не са изчезнали и ще се проявят отново в по–тежки форми, ако не се намери бързо разрешение (ОСТАВКА!) веднага след август.

От друга страна – протестиращите постигнаха множество по–малки и знакови цели, всяка от които е достатъчна, за да оправдае упоритостта и неуморността –

Делян Пеевски няма да е шеф на ДАНС, много други неудачни назначения няма да се случат въобще;
Правителството вместо да остави за края на мандата захарчетата на вдигане на различни социални придобивки, се принуди да ги употреби в началото;
Започна сериозният разговор за това в какво общество желаем да живеем и кои са невидимите граници, които никога не трябва да бъдат преминавани;
Медийната среда видимо се оздрави, макар че крокодилът продължава да хапе (казусът Канал 3)

Дори Цветелина Янева ще издаде поп албум.

Така че, да си купим по–здрави обувки, да се запасим с търпение, да впрегнем усилия и въображние и напред към оставката на правителството, защото ни чака още много друга работа.

Гледната точка на боздугана, главно с хумористична насоченост:
Кой предаде протеста отвътре?
Шамара към СЕМ: “Осъдете ми х*я ве педали”
Протести за няколко хиляди долара в повече
Кратък опус за изнервени протестъри