Задъхани дни, важни лекции

Не мога да си спомня откога не са ми се случвали толкова задъхани дни като сегашните. Непрекъснато нещо се случва, непрекъснато ставам свидетел на неща, които съм си мислел, че никога няма да доживея да видя.

След като хубавичко се бях нагълтал в последните 12–тина години със старчески песимизъм, че това новото младото поколение хич не разбира за какво иде реч в държавата и в политиката, след като си мислех, че изглежда сме обречени в обществото да има само искри на недоволство, разум и съвест, но никога не пречистващ огън, след като съм си мислел, че преобладаващото пренебрежително отношение към същността на свободното общество (либералната демокрация) и нейното икономическо проявление, постепенно ще ни доведе до икономическо заглъхване и демографски срив, изведнъж това лято се постара да опровергае почти всичките ми очаквания и да ми покаже, че има енергия и има хора, точно от групата, на която възлагах сравнително малко надежди, които искат да обърнат посоката и да вкарат обществото в европейското и демократично развитие.

В много експертни анализи се разсъждава защо България не е страна на иновациите, защо някак си новите идеи не се раждат, а само се внасят отвън. В частни разговори често обсъждаме защо като че ли голямото творчество ни подминава, а халтурата ни залива. 

Тайната съставка, която в експертните анализи присъства срамежливо и винаги с някакъв епитет, е свободата (като медийна свобода, свобода на правене на бизнес, визов режим и т.н.) Това може би обяснява защо младите актьори, художници и музиканти се бунтуват масово (защото свободата е неотменима част от професията им), а може би и не обяснява. Просто теория.

Снимка – Велико Балабанов

Но нстината е, че само свободните хора могат да бъдат истински творци, само свободните хора могат да прокарват нови пътеки, да наваксват и изпреварват другите, вместо да се влачат на опашката, да създават нови светове или да събарят в прахта отдавна фалирали идеи и концепции.

В тези дни за пръв път през живота си съжалявам, че не съм учил в Софийския университет, че оставам външен наблюдател за това, което става там, колкото и отблизо да го гледам. За пръв път съжалявам, че имам инженерно, а не хуманитарно образование и че ми липсват понятия и думи за нещата които наблюдавам или бих искал да опиша. Защото, когато трябваше да избирам поприще в живота, от хуманитаристиката лъхаше на мухъл, а инженерните науки ме привличаха с точността си, където и успехът беше възможен, можеше да бъде точно измерен и подобаващо оценен.

Какво преживяваме в момента?

Очевидно това е някакъв внезапен преход, някаква революция, след която нищо няма да е същото. Защото дори отново през следващите 10–тина години да изпаднем в амнезия и нищо да не си спомняме, ще имаме още едно парченце исторически опит, върху което да разсъждаваме и от което да черпим познания за себе си, с които да предотвратим бъдещите си грешки. И ще имаме още един повод по–малко да се оплакваме, че потокът на историята ни е заобикалял през предишните векове, и затова на нищо свястно не сме се научили.

В момента се учим и не пропускайте тези лекции!

Интересни, задъхани дни.


Акробати желаят оставката на правителството.

Хубава си, моя горо.
Излел е Дельо Хайдутин и всички слушат.


Среща на шествията на НАТФИЗ и СУ на ул „Раковска“

И нещо като нашенския Удсток. След 24 години опити, най–накрая се получи нещо с подобен силен заряд!


D2 - Не мога да спра да те обичам



Муфта – Стига ми за днес, има ли протест?

What's going on?

Обръщение на Камен Воденичаров към студентите в аудитория 272